Октомври 2013 - операция на перианална фистула в ляво от ануса. По-късно ще разберете защо съм удебелила в ляво. Метод Юнеску с 1 пристягане, в деня на второто пристягане конеца падна, защото преряза канала. 15 дни съм стояла с лигатурата. И от тогава започваха проблемите. Появки се болка, но в дясно, вече 11 месеца. Болката тръгва от ануса и продължава понякога към опашната кост в дясно. Посетила съм много /!!!/ хирурзи. Едни от най-одбрите проктолози в София. Хора, които само това правят и преглеждат, установих, че в София са 5-6 такива доктора, на които вярвам безрезервно. Имам преглед и в Стара Загора при един от най-добрите проктолози-хирурзи в БГ. Имам колоноскопия, на която не се установи нищо патологично. Та за 11 месеца след поне 20 прегледа /20 наистина, не е просто така написано/, 3 аноскопии и 1 колоноскопия, никой не знае каква е тази болка. Нямам запек, няма болки при изхождане, напротив, всяка сутрин в 06,20 съв във ВЦ и свършвам работа за 10 секунди. НЕ ползвам тоалетна хартия отдавна, след голямата работа се измивам на течаща вода с малко сапун. Дала съм около 1000 лв за прегледи и изследвания. Резултат - няма фистули, кисти, абсцеси, фисури, хемороиди - НИЩО! А болката продължава! Пила съм Милагама и В-комплекс по 30 дни с почивки от по 15 дни. Пила съм невробекс, пак без резултат. От тук мисълта ми клони вече към увреден нерв, което е станало по време на операцията чисто технически.
Друго, което ми прави впечатление - от същата /дясната/ страна имам подуване на бартолиновата жлеза - то е незначително, но все пак го има. Там пак посещения при АГ-та, пак изследвания, пак лечения, пак пари.....Но дори и след спадането й, болката вдясно на ануса не спира.
Моля, насочете какво да направя и при какъв лекар да отида!!! Има нужда от помощ или поне насока от Ваша страна.
Всички тези проблеми започнаха след операцията, която беше на 18.10.2013. Качеството ми на живот е влошено. НЕ, то не е просто влошено, а живота просто си върви покрай мен без мое участие.
От това, че имам постоянна болка развих синдром на депресивна тревожност и хипохондрично разстройство. Последваха прегледи при психиатри и назначени антидепресанти, които не съм приемала изобщо. Направих така, тъй като проблема ми е реален, а не просто в главата ми.
Разчитам на вашето мнение
