Пациентът Х, който цял живот носи контактни лещи от материал PK60%, с диоптър “д”, чувства, че визията му е влошена и решава да иде да си провери диоптъра. Случва на Доктор Ш. Доктор Ш., осведомен от пациента за оплакванията му и историята на заболяването му, фактът, че носи контактни лещи от еди какъв си материал и с еди какви си параметри, описани в картона му, решава да прегледа пациента
Обяснява му, че вече за определяне на диоптъра се ползва “компютър” и че не може това да стане докато пациентът е с контактни лещи в очите. Предлага му да си свали лещите. Понеже лекарският кабинет е достатъчно добре оборудван, на пацентът му бива предложено ОТ ЛЕКАРЯ да си свали лещите върху САЛФЕТКА (а не както би следвало в подходящите за типа лещи контейнери с подходящият разтвор за съхранение). Нейсе карай, следва ново пет: докторът, с цялата си гордост на ползващ “компютър” в работата си в продължение на повече от 15 минути се звери в очите на пациента през окулярите, без дори да изчака поне 30 минути с оглед адаптацията на очите след сваляне на контактните лещи. И дава великото си лекарско заключение: Много си зле! Диоптърът ти е Д (където : Д = 2д). Изписва му очила с ТОЗИ диоптър и контактни лещи с близък до този диоптър и му предлага да му бъдат изработени/доставени в оптиката, към която Доктор Ш. е консултант . Слава богу, пациентът, който повече от 15 години носи контактни лещи не се впряга особено на професионално установената “диагноза” и на своя глава и за своя сметка решава да иде в клиниката в столицата, където са му изписали лещите и където винаги до сега е ходил на контролен преглед. На следващата сутрин, мраз, студ, сняг, пациентът се паркира в София с един двуетажен “Неоплан” . Прегледът започва около час след сваляне на контактните лещи и протича за време не повече от 15 минути, през което Лекарят: проверява състоянието на стъкловидното тяло (на електронен офталмоскоп), определя диоптъра НА ТАБЛО без лещи, поставя пробни лещи с новия диоптър и съответната корекция очила/лещи и отново НА ТАБЛО проверява визията, след което проверява и прилепването на лещите към очите! През цялото време, Лекарят в детайли, простичко и на разбираем език обяснява на пациента какво му се прави, какво трябва да се провери и защо. В крайна сметка се оказва, че очите на пациента са б.о. (доколкото без особености могат да бъдат в контекста на заболяването му) и диоптърът е определен: Д1=д+0.25, което е приблизително Д/2 (където Д е диоптърът определен от “компютъризирания лекар”). Оказва се, че пациентът е повишил диоптъра си с 0.25! Пациентът си купува новите контактни лещи (на цена с около 30% по-ниска от предложената му от Доктор Ш.), хваща си рейсчето и се прибира в родния си град Историята свършва с щастлив край
И сега въпросите
Какво би станало, уважаеми лекари, ако пациентът си беше закупил очила и контактни лещи, доверявайки се на Доктор Ш.?
Това щеше ли да бъде здравословно за пациента?
В контекста на горния въпрос – Доктор Ш. щеше да помогне или да навреди на пациента?
Историята е от преди някоко години
Всяка прилика с действителни лица и събития НЕ Е случайна
Героите в този разказ са реално съществуващи
Имената, града и диоптрите на пациента не са упоменати с оглед дикретност, преди всичко към Доктор Ш…. Защото този пациент НИКОГА повече няма да иде да се прегледа в родния си град, но “славата” на Доктор Ш. ще си остане
Дано няма обидени лекари
И всъщност… Лекар или Доктор… ?
То май единият Лекува, а другият … има титла