Хронично главоболие

Имам проблем. Моля. помогнете!
Уважаеми пациенти, тези форуми не могат да заменят посещението при вашия личен лекар или при специалист. Тук по-скоро можете да получите информация към какъв лекар да се насочите при даден проблем.

Moderators: Bulgaricus, fotografa

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Хронично главоболие

Postby tiko » Fri Dec 07, 2012 4:16 am

Здравейте, Bulgaricus. Обръщам се лино към вас, защото от това което съм прочел, ми изглеждате като доста начетен човек с нестандартно мислене, а според мен за моя проблем ми трябва точно такъв. Защото от стандартно мислене и процедури съм стигнал до задънена улица. И като казвам задънена улица, имам предвид, че отчаянието ми е толкова голямо, че не виждам абсолютно никакъв изход вече. Не знам каква ви е специалността, но имам чувството, че можете да ми помогнете.

Чудя се откъде да започна. Надявам се да не стане прекалено дълго, а в същото време има доста неща за казване и се опасявам да не пропусна някой детайл, който на пръв поглед е маловажен, а в същото време да се окаже ключът към спасението ми. Ще започна разказа си от лятото на 2010г. Тежах над 160кг., обездвижен, пред компютъра по цял ден, тъпчех се като прасе и откровено казано поне съзнателно се чувствах прекрасно. Един ден обаче реших, че е крайно време да се взема в ръце, докато не е станало прекалено късно. Защото е ясно, че този начин на живот, рано или късно ще доведе до лоши последици. По ирония на съдбата обаче стана точно обратното. Започнах постепенно да изключвам разни вредни храни от менюто си и да се движа по малко (главно разходки, но понякога и леко тичане). Първо махнах местото, защото то беше неразделна част от моето меню (няма сутрин, няма обед, няма вечер) и защото исках да видя колко часа ще издържа без него. Просто обичам предизвикателствата и реших да тествам волята си. Изненадах сам себе си, защото часовете се превърнаха в дни, после седмици, месеци и вече даже са години. После изключих бялото брашно, намалих до минимум консервантите и накрая махнах и захарта, с която ми беше най-трудно. С две думи - наблегнах на пресни плодове и зеленчуци, черен хляб, по-рядко млечни продукти и още по-рядко риба. За около година свалих над 70кг., като трябва да отбележа, че свалянето не беше равномерно. Т.е. имало е месеци в които съм свалял по 2-3 кг. и такива в които съм свалял над 15-20. Имах и един период, в който 20 дни бях само на плодове и чай и след това 10 дни захранване. Чувствах се просто прекрасно. Не мога да опиша колко бях щастлив. Най-после се бях отървал от най-големия си бич, бях победител в най-голямата война в живота ми - войната с килограмите. Или поне така си мислех. Виждах чудесата, които правилното хранене може да извърши с един човек. Бях сигурен, че повече през живота си няма да изпия нито едно хапче. Бях убеден в правотата на Хипократ, който казва, че "храната е нашето лекарство"...

Да, ама не. Човек никога не знае откъде ще дойде злото. Точно когато бях най-щастлив се появи то - кошмарното, мъчително, нямащо край главоболие. Беше миналото лято (2011), някъде края на юни мисля. Тъпа, постоянна, непулсираща, продължителна, мъчителна болка в челната област, или по-точно над/зад очите (понякога имам чувството, че ме болят и самите очи, но по-скоро не) и между веждите. Без други симптоми и оплаквания - няма гадене, повръщане, не се влияе от шум, светлина, движения, изобщо не се влияе от абсолютно НИЩО. Като сила в повечето случаи варира от слаба (понякога даже не е точно болка, а просто като тежест) до средно силна. Това, което я прави кошмарна обаче, не е толкова нейната сила, а продължителността й. Продължава с месеци, дори години, почти ежедневно. Това ме пречупи тотално и в момента съм направо съсипан. Може би тук е мястото да отбележа, че докато спя не ме боли. Сънят ми е нормален, спокоен и е единственото ми спасение от болката. Понякога трудно заспивам, но заспя ли, нямам проблем. Поне докато не се събудя и кошмарът започне наново. А да, понякога имам и "стрелички" отзад в тила. Но те са редки и не ме притесняват, поне на този етап. Т.е. не са силни, просто като мигновенно боцкане. Не знам дали имат някаква връзка, или са нещо съвсем отделно, защото и при тях няма закономерност кога се появяват. Може в един ден да имам над 20-30, може да ги нямам и със седмици и дори месеци.

Но да продължа разказа си. Отначало мислех, че е нещо от кръвното (тъй като от 15-годишен съм хипертоник - вече над 10 години пия енприл, 10мг. дневно, разделен на две дози и поддържам нормални граници - 120-140/80-85), макар че от кръвното рядко ме е боляла глава и не по този начин, а отгоре и отзад. И по-принцип, по ирония на съдбата никога не съм имал проблеми с главоболие. Тъй като тогава нямах апарат под ръка не си го мерих, а посегнах към народната медицина за сваляне на кръвно. Пих разни билки, но главата не ми минаваше. Пробвах естествено с обичайните аналгин, аспирин, парацетамол, но ефект никакъв. Когато си премерих кръвното и разбрах, че не е от него, отидох на общопрактикуващ лекар (тъй като тогава не бях осигурен) и той ми изписа Саридон и Сибелиум. Пих ги 2 седмици - ефект нулев. Спрях ги и след известно време постепенно главоболието премина от самосебе си. Всичко това стана за около 1-2 месеца. Т.е. 1-2 месеца ме боля и премина. Така и не разбрах от какво е, но вече не ме и интересуваше. Продължих да си живея здравословния начин на живот и отново бях щастлив.

Миналата зима обаче (точно на 1 декември беше, ясно си спомням), кошмарът започна наново. И се започна едно ходене по мъките. Първо естествено на невролог. След като ме прегледа установи, че едната ми зеница е по-голяма от другата (забравих как беше медицинския термин за това), както и леки проблеми с равновесието. Макар че естествено, не го сподели с мен, разбрах, че това са два от признаците, които могат да доведат до съмнения за тумор. Аз обаче бях сравнително спокоен, тъй като знам, че при тумор има и гадене, сутрешно главоболие и т.н. А освен това вече за няколко месеца щеше да се е развил и да съм мъртъв. Както и да е, назначи ми ПКК, скенер и преглед при очен. И трите бяха в норма. Изписа ми Мусант, Деанксит и Акутил. Пих ги месец и половина някъде, имах някакво подобрение, но все още си ме болеше.

През това време средният и безименният ми пръст на дясната ръка се бяха надули. Отново на общопрактикуващ, който ми постави страшната диагноза ревматоиден артрит. Естествено, аз се притесних силно и дали заради това, или заради нещо друго, но главоболието отмина и на преден план излезе притеснението от страшната диагноза. Веднага на ревматолог - слава богу оказа се Рейно. Камък ми падна от сърцето и отново бях най-щастливия човек на света. Междувременно, според ревматолога, главоболието, както и Рейното, идвали от врата ми. Препоръча ми да спра Деанксита, който продълкжавах да пия по съвет на невролога (Мусанта и Акутила ги бях спрял вече) и да си направя снимка на врата.

Ренгеновата снимка на врата не показа никакви съществени изменения, поне според ренгенолога и още един общопрактикуващ лекар. Ревматологът обаче настояваше на своето и беше убеден, че всичко идава от врата. Изписа ми Кавинтон и Герикапс. Дали чиста случайност или някаква странна закономерност, но точно в деня, в който започнах да ги пия, отново се появи главоболието. Споделих с ревматолога и той ми каза да ги спра и да търся пак невролози...

Ходих при уж един от най-добрите невролози в България, професор. Той ми изписа Неуротоп, отново Сибелиум и другото го забравих вече как се казваше, но беше нещо с "т", смучещо се, нестероидно. Пих ги няколко седмици - ефект нулев. Този същия невролог ми каза, че се съмнява за нещо и задължително трябва да се направи ЯМР на хипофизата. Не ми каза какво, но като средноинтелигентен човек, изчел целия интернет по въпросите на главоболието (неволята учи) сам се досетих че става въпрос за аденом на хипофизата. Понеже нямах пари за ЯМР, отидох и си измерих пролактина. Оказа се леко завишен и вече бях сигурен, че имам аденом на хипофизата. Просто нямаше какво друго да е. Намерих начин да си направя ЯМР по здравна каса и заплатих само контрастното вещество. Изненада - всичко в норма! Не знаех дали да се радвам или да плача. Такова чувство не пожелавам на никого - от една страна се радваш, че нямаш тумор, от друга мъките продължават. Честно ви казвам, понякога и най-страшната диагноза е по-добра от никаква...

И така - отново при невролог, този път с направление. Тук не знам дали да казвам в коя болница отидох. Засега ще й спестя името, но се води като една от най-добрите неврологични клиники в България. 5 дни лежах там. Всъщност аз вече имах най-важните изследвания (очен и скенер/ЯМР). Там ми направиха само кръвни, доплер, ЕМГ и отново ми снимаха врата, този път на скенер. Всичко в норма! Изписаха ме с диагноза "Хронично тензионно главоболие". Поправете ме ако греша, но от това, което съм чел, това не е диагноза, а симптом. Освен това, 100 пъти обясних, че болката няма стягащ характер. А и пак доколкото знам, тензионното главоболие се влияе от аналгетици, масажи и се засилва при напрежение. При мен няма нищо такова. Пробвал съм всички видове аналгетици и нестероидни, както и доста андидепресанти - ефект никакъв. Важно е също да уточня, че не съм прекалявал с болкоуспокояващите, просто защото нямат ефект. Пробвам по веднъж - два пъти и като няма никакъв ефект, дори и минимален - спирам. Ходил съм и на масажи и то редовно (имам познат масажист), пак нищо. Освен това съм установил, че няма значение дали съм нервен или напрегнат, и от това не се влияе.

Както и да е, аз не съм лекар и нямам и намерение да се правя на такъв. Доверявам се на лекарите, не ме разбирайте погрешно. Не съм се съмнявал в диагнозата си, напротив - радвах се, че най-после имам такава и искренно вярвах, че кошмарът ми най-накрая е свършил. Уви, той тепърва започваше.

И така, изписаха ме с тази диагноза и лечение със Софанакс (2 пъти по половинка), Ремирта (30мг. вечер) и Пироксикам (по едно сутрин). Първите две ги пих месец, а третото 10 дни. Трудно ми бе да преценя, по-скоро имаше лек, минимален ефект, но продължаваше да ме боли. Естествено, споделих всичко това на контролния преглед и неврологът ми вдигна дозата на Софанакса двойно (2 пъти по 1), Ремиртата остана и отново ми предписа Пироксикам за 10 дни, този път на прах. Още един месец ги пих така, и след като нямаше подобрение ме посъветваха да спирам всичко и да търся психиатър. Няма да ви описвам как се чувствах. Само попитах (и то няколко пъти) дали рязко да спирам лекарствата. Казаха ми да, дозата ти е малка, можеш да ги спреш рязко.

Речено-сторено. След няколко дни ми предстоеше пътуване за няколко дни в друг град и реших да не влача с мен лекарства и че това е удобен момент да ги спра. Първият ден нищо, даже почти не ме болеше. Вторият ден обаче започна да ме боли много силно, по-силно от обичайното. Не можах да заспя. Обикновено винаги заспивам, колкото и да ми е зле. Сега обаче не можех, не спах цяла нощ. На другия ден зарязах всичко и реших да се прибирам. До тогава изобщо не ми хрумваше, че всичко това може да е в следствие на рязкото спиране, най-вече на шибания софанакс. Т.е. нямах някаква психическа зависимост към него. И така, тръгвам аз да се прибирам и като излязох навън, сред хората, постепенно получих някаква ужасна психическа криза, която ми е трудно да опиша с думи, тъй като никога преди това през живота си не се бях чувствал толкова зле. От спешното го определиха като "паник атака". Постоянно имах чувството, че нещо лошо ще се случи, не мога да кажа, че губех връзка с реалността, размишлявах си трезво, но всякаш не бях на този свят. Абе не мога да го обясня, може би наистина е паник атака, няма как да кажа, тъй като, нали ви казвам, никога до сега не бях изпитвал такова нещо. Междувременно главоболието отиде на заден план, т.е. пак ме болеше, но "паник атаката" мина на преден план и болката не се усещаше толкова силно. А когато бях сам в апартамента беше обратното - силна болка, но без психическа криза. В автобуса ми беше много зле, но стиснах зъби и се добрах някак си до спешното. Там ми биха диазепам и нещо за сваляне на кръвното, тъй като логично беше високо. Казаха, че нищо повече не могат да направят, да търся психиатър. Попитах дали да почна да си пия пак лекарствата както са ми по схема, посъветваха ме да не го правя, докато не намеря психиатър. Вътре отново се почувствах добре, но в момента, в който излязох навън пак се започна. Добрах се някак си до нас и след около час в домашна обстановка, кризата отново попремина. Да, обаче се появи пак силната болка. Не издържах и изпих лекарствата. Веднага се почувствах по-добре и най-после заспах. На другия ден нямаше и следа от психическата криза, но главоболието си продължаваше по обичайния ред (не чак толкова нетърпимо силно). Явно, че всичко беше от рязкото спиране на Софанакса...

След няколко дни посетих психиатър - отново професор и отново един от най-добрите в България. Обясних му всичко подробно, зададе ми няколко въпроса и ми постави диагноза - нещо като скрита депресия. Скрита, тъй като нямам повечето от основните симптоми на депресиата, като чувство на тъга, лесен плач, безспокойство, усещане за безполезност, умора, сексуални проблеми, проблеми със съня и т.н. Понякога наистина се чувствам депресиран, но СПОРЕД МЕН това е по-скоро в следствие на главоболието, а не обратното. В редките моменти, когато не ме боли главата, съм си съвсем нормален и щастлив човек. Даже, както вече споделих, главоболието се появи точно в момента, в който бях може би най-щастлив в целия си досегашен живот. Т.е. от моята гледна точка депресията (ако изобщо я има) е в следствие на главоболието, а не обратното.

Естествено обясних всичко това на психиатъра, но той не беше много многословен, просто беше сигурен както в диагнозата, така и в моето излекуване (увери ме, че ще се оправя - ако не от първия, то от втория път). Това го усетих много добре. Но усетих и нещо друго - може и да си въобразявам де, но според мен подцени случая. Както и да е, изписа ми Анафранил и ми каза да намаля Софанакса наполовина (2 пъти по половинка). Ремиртата остана. Дали от Анафранила обаче, или от намаляването на Софанакса, първите три дни се влоших. Обадих му се и ми каза да спирам Анафранила и да възстановя Софанакса на предишната доза (2 пъти по 1). След като отново се почувствах по-добре, добави Есцитазан (по 1 сутрин) и Неолексан (3 пъти по 1). След около 2 седмици почувствах известно подобрение, но не мога да кажа дали беше от лечението, тъй като такива временни подобрения съм имал и преди, дори и без да приемам медикаменти. Т.е. може и да е съвпадение. Решихме да намаляваме постепенно Софанакса - по една половинка на седмица. Когато стигнах до само една половинка дневно, постепенно отново започна да ме боли нетърпимо силно. Отново не мога да съм категоричен дали е от Софанакса или някакво съвпадение, но по-скоро е първото. Споделих с психиатъра и той ми каза да изпия една цяла таблетка Софанакс, да видя как ще се почувствам. Изпих я, но не почувствах веднага облекчение, както предния път. Даже след няколко часа започна да ме боли адски силно! Тези моменти са ужасни. Чувстваш се абсолютно безсилен, знаейки, че каквото и да направиш няма спасение. В такива моменти, признавам, минават ми и мисли за самоубийството, като единствен изход...

Та не ми мина веднага от софанакса (изпих го на обяд) и дори вечерта болката стана непоносимо силна. Но като си легнах, попремина и заспах. На следващия ден пак всичко постарому - не непоносимо, но си ме болеше. Психиатърът ми каза да продължавам със софанакса 2 пъти по половинка. Това стана преди две седмици. И така вече две седмици съм на Софанакс (2 пъти по половинка), Есцитазан (1 сутрин), Ремирта (1 вечер), Неолексан (3 пъти по 1) + витамин Е (2 пъти по 1). Софанакса и Ремиртата ги пия вече над 5 месеца, а Есцитазана и Неолексана над 2 месеца. Като цяло не мога да кажа, че няма абсолютно никакъв ефект, но не мога да кажа и че има кой знае какво подобрение. Продължава да си ме боли. Има дни, в които съм по-добре, но те продължават да са рядкост на фона на останалите, в които ежедневието ми е един кошмар. Спя по 12 и повече часа на денонощие. Гледам да спя колкото се може повече, защото знам какво ме очаква, когато стана. Вече съм развил страх към/от болката. Няма и минута, в която да не мисля за това. Не работя, не излизам почти никъде, прекарвам повечето време пред компютъра, опитвайки се да си отвличам вниманието. Няма ефект, но поне времето минава по-бързо. Иначе откачам. Вече гледам да не споделям и с приятелите и близките, защото и те хората се измъчват с безсилието си и се чудят как да ми помогнат. Като ме питат как съм, в повечето случаи отговарям "горе-долу", или "търпи се". Затворил съм се в себе си и търпя. Какво друго ми остава. Може би единственото, което ме крепи е моралната подкрепа на роднините и приятелите ми. Имам прекрасни хора до себе си. Не знам дали някога ще мога да им се отблагодаря, да разберат колко много ценя тяхната загриженост...

И така вече година и половина живуркам някак си, с надеждата, че един ден този кошмар ще свърши. За тази година и половина не съм намерил никаква логика на тази болка. Опитвам се, но единственият извод до който стигам е, че все още не се е намерило хапче, което като го изпия и да ми мине главата. Единствено Софанакса има някакъв такъв директен ефект и то не толкова да ми става кой знае колко по-добре като го пия, а по-скоро да не ми става нетърпимо зле като го спра (явно съм развил някаква жестока зависимост към него). Да, запознат съм, че антидепресантите не действат мигновенно, но вече минаха месеци и дори години...

Има и нещо друго - може и да си въобразявам, но през повечето дни (не всеки ден) се чувствам по-добре късно вечер (след полунощ). Може би защото знам, че скоро ще си легна и мъката ще приключи, поне за няколко часа. По тази логика обаче, сутрин би трябвало да се чувствам най-зле. А не е така. Понякога болката зпочва няколко минути след събуждане, друг път може да минат и часове. Не намирам някаква закономерност. В тази връзка се чудя дали е възможно тази болка да е психосоматична - т.е. един вид да си въобразявам, че ме боли главата, грубо казано? Защото, не знам дали е съвпадение, или не, но един ден преди да вляза в болницата ми мина напълно. И първият ден там не ме боля. Всъщност това са и последните два поредни дни без болка, които си спомням. Иначе през определен период има примерно един ден в който ми минава. В този ден не правя нищо по-различно от останалите. Просто ей така, спира да ме боли. На следващия ден обаче всичко започва наново. Последно когато ходих при професора също бях по-добре. Може и да е съвпадение, но може и да не е, не знам. Не всеки път като ходя при доктор е така. Ако има нещо психосоматично, то то със сигурност е на подсъзнателно ниво. Съзнателно не мога да го контролирам.


Освен споменатото по-горе съм пробвал още много видове билки, акопунктура, масажи, ароматерапия, изобщо всякакви неща от нетрадиционната медицина. Ефект - никакъв. Пробвах и пак да ям месо. Един месец ядох редовно - нищо. Даже майка ми и по врачки започна да ходи жената, което за мен е знак, че съм ударил дъното. Винаги съм смятал, че трябва да си много, много отчаян за да прибегнеш до врачките. Уви, до там съм стигнал.

Това е общо взето цялата история. Съжалявам, че бях толкова, може би излишно подробен, но наистина мисля, че всеки детайл е важен. Благодаря на всеки, който е проявил търпение и е прочел всичко до тук. Разбира се, това, че се обръщам лично към Bulgaricus, не означава, че и други не могат да се включват. Отворен съм към всеки един съвет, всяка една идея, изобщо готов съм на всичко вече. Нямам какво да губя...

Е, какво мислите, Bulgaricus, има ли някаква надежда, някакъв изглед за диагноза и лечение? Какво да правя? Много съм отчаян, наистина. Страхувам се, че един ден няма да издържа и ще посегна на живота си. Колкото и да си блъскам главата, винаги стигам до следния омагьосан кръг:

1. Мигрена
2. Синузит
3. Тумор
4. Очен проблем
5. Проблем с някой вътрешенг орган
6. Хронично тензионно главоболие
7. Проблем на емоционална основа, стрес, депресия и т.н.
8. Психосоматика

Първите три са категорично отхвърлени.
Четвъртото е на 90% отхвърлено. Оставям си едни 10% евентуално нещо да е пропуснато при прегледа, но те са по-скоро като някаква надежда, т.е. един вид накрая да се окаже някакъв прост очен проблем и всичко да свърши. Това ми е като някаква мечта, блян. Иначе има някаква логика да имам очен проблем, с този компютър и с това затворено пространство... Но от друга страна ако имам проблем с очите, не би ли трябвало да го усетя по някакъв начин. В крайна сметка човек или вижда, или не. А аз определено си виждам нормално. Е, вярно, че като сложа очилата за четене на майка ми виждам малко по-добре буквите, но смятам, че това е в рамките на нормалното. Т.е. може и да имам леко късогледство, но едва ли до такава степен, че да ме боли постоянно главата?
Петото също е малко вероятно, тъй като досега не съм чувал за нерецидивиращ проблем с вътрешен орган, с единствен симптом главоболие. Но кой знае, може пък да се окажа някакъв медицински феномен.
За номер 6 вече писах - дълбоко се съмнявам да е това. Първият невролог, който посетих също изрази съмнение, че е тензионно - не се било появявало така изведнъж.
Остават седмият и осмият вариант. Седмият е най-близък, но отново пъзелът не пасва напълно. Ако е депресия защо антидепресантите не помагат? Защо, след като се предполага, че всичко е на стресова основа, се появява точно в момент, когато нямам никакъв стрес и дори напротив. И т.н. и т.н....
За психосоматиката не знам много. Вие може би ще ми кажете повече. Дали всъщност има разлика между 7 и 8, как се лекува такова нещо, възможно ли е изобщо и т.н...



P.S.
На 28 години съм, около 105 кг в момента (започнах пак да качвам, тъй като спрях да се движа), 187 см. висок.

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Хронично главоболие

Postby tiko » Mon Jan 14, 2013 2:28 am

Понеже явно на никой не му се четат мелодраматични романи (разбирам ви много добре, на ваше място сигурно и аз бих постъпил така), ще се опитам да синтезирам всичко в една по-кратка версия. Пък кой знае, може някъде някой да има точно същия проблем (малко вероятно), да го е решил (много малко вероятно), да влезе тук (още по-малко вероятно)... Шансът се свежда до около едно на милион, но кой знае, все пак надеждата умира последна. А и "каквото и да правиш, винаги има един изход" (мисля, че Наполено го е казал).

- на 28 години съм, около 105 кг в момента, 187 см. висок.

- от година и половина (с 3-4 месеца прекъсване) страдам от ежедневно главоболие с неизяснен характер

- болката е тъпа, продължава през целия ден, няма стягащ характер и е локализирана над/зад/между очите и точно в "десетката", като през повечето време е поносима по сила, но непоносима като продължителност

- сънят ми е ОК и общо взето е единственото ми спасение

- нямам абсолютно никакъв контрол над болката - не се влияе пряко от шум, светлина, движение, преумора, безсъние, хранене, всички по-известни болкоуспокояващи (аналгетици и нестероидни), някои видове антидепресанти и т.н. - с две думи - боли си ме когато си иска, сякаш е предварително програмирано кога да ме боли и кога не

- появи се внезапно през лятото на 2011г., когато бях свалил над 70кг.(не знам дали това има някаква връзка, но според мен и всички лекари, при които съм бил досега - няма) - един от най-щастливите ми периоди в живота, т.е. нямаше никакъв стрес, а дори напротив

- първоначално продължи около 2 месеца, през които съм вземал аналгин, аспирин, парацетамол, саридон и сибелиум, след което изчезна от само себе си и пак се появи след 3-4 месеца и продължава до ден днешен

- нямам абсолютно никакви други симптоми, или поне забележими такива

- изследванията които съм правил досега (всички в норма):
1. Скенер на глава
2. ЯМР с центраж в/у хипофизата
3. Доплер
4. ЕМГ
5. Ренгенова снимка и скенер на врата
6. Пълен очен преглед (2 пъти)
7. Кръвни - ПКК (2 пъти), кръвна захар, пролактин (леко завишен, това беше и повода за ЯМР),

- съпътстващи заболявания - хипертония (от 15-годишен, лекувам я с енприл 2х5мг., поддържам нормални граници), синдром на Рейно и прегъната жлъчка (понякога имам жлъчни кризи, получаващи се от прекомерна консумация на някои храни, като леща, фъстъци и яйца)

- леченията, през които съм минал досега - по-горе съм ги описал подробно, но накратко:
1. Деанксит (1 сутрин); Мусант (3х1) и Акутил (2х1) - 2 месеца - минимален ефект
2. Неуротоп (1 вечер), Сибелиум (2х1) и някакво НСПВС, смучещо се, с "т", на което вече му забравих името - 1 месец - без ефект
3. Софанакс (2х0,25 - 1 месец, 2х0,5 - около 2 месеца), Ремирта (30мг. вечер), Пироксикам (20мг. ситрин - по 10 дни в първите 2 месеца) - общо около 3 месеца без почти никакъв ефект
4. В момента от около 3-4 месеца ме лекува психиатър с работна диагноза "нещо като скрита депресия" - Софанакс (първите почти 2 месеца 2х0,5 после по 2х0.25 (горе съм описал по-подробно "приключенията" ми със тоя пуст Софанакс, ако ви интересува - с две думи повече отрицателен ефект като го спра, отколкото положителен докато го пия)), Ремирта (30мг. вечер), Есцитазан (10мг. сутрин), Неолексан (отначало 3х50мг., от 1 месец 3х100) - почти никакъв или времене ефект (трудно ми е да определя дали лекарствата имат някакво действие, тъй като ако изобщо имат, то не е пряко, т.е. да го пина и да ми мине, а в течение на времето и е много трудно да се определи дали временните подобрения са в следствие на лекарствата, или просто съвпадение, но със сигурност траен ефект засега няма)

- междувременно съм ползвал всевъзможни неща от нетрадиционната медицина, като билки, акопунктура, масажи, ароматерапия и др., без никакъв ефект (ако желаете мога да разкажа по-подробно).

- бях вегетарианец 2.5 години - никакво месо (освен рядко риба) и рядко млечни продукти, от 2 месеца ям всичко (просто пореден ход на отчаянието)

Еми това е общо взето. По-кратко не мога. Искрено се надявам да ми обърнете някакво внимание, защото наистина съм много отчаян. Благодаря.



P.S.
ЪПДЕЙТ: Малко след като писах тук, се обадих на психиатъра и му казах, че лекарствата не ми действат. Увеличи ми Неолексана и ми каза да му се обадя след 10 дни. През тези 10 дни почувствах известно подобрение, което този път не беше краткотрайно, както обикновено (за 2-3 дни максимум), а по-продължително и това ми даде някаква надеждица. Естествено споделих това с психиатъра и той каза да продължавам така до края на януари. Уви от Нова година насам всико си започна по старому. Явно това е било някакво съвпадение. Поредното... Междувременно ходих пак на очен. Откри ми съвсем малък астигматизъм (по +0,25 и на двете). От няколко дни нося очила, но не усещам някаква разлика. Диоптърът е толкова минимален, че не намирам разлика когато съм с тях и когато съм без тях. И според офталмолога е много малко вероятно да ме боли от това главата. Но тогава от какво е да му се не види...

Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Хронично главоболие

Postby Bulgaricus » Mon Jan 14, 2013 2:57 am

Не. Ще получите отговор. За Вас ще трябва повече време. Не сте акутен. Имайте търпение.
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Хронично главоболие

Postby tiko » Mon Jan 14, 2013 3:35 am

OK. Не се притеснявайте, когато можете, аз търпение имам. Важно бе да знам, че сте обърнал внимание. Благодаря.

Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Хронично главоболие

Postby Bulgaricus » Sat Feb 02, 2013 1:32 am

Първо здравейте,
Второ, много Ви е дълъг постингът и това доведе до дългото време за отговор.
Всички наши клиенти и потребители винаги получават отговор, въпросът е кога.
Моето мислене е традиционно, но от тази традиция и модерно, често използвам методи, които съм учил в други държави и там са стандарт.
Специалността ми е: "фелдшер-парамедик", "одитор по качеството в системата на бързата помощ", "ръководителен кадър в системата на Гражданска защита в Германия", "обучител" и в момента доследвам и медицина в Мюнстер и във Варна.
160 кг не е много, не сте казали колко сте били висок, за да Ви изчислим БМИ-индекса.
Рибата е разрешен продукт при отслабване, но и при здравословното хранене всекидневно. Не е добре и винаги да се яде черен хляб. Би трябвало да го редувате с пълнозърнест.
Грешна е диетата с плодове и чай и захранване. Стига се до йо-йо ефектът винаги при нея.
Първите пет медикамента обикновено имат ефект. Шом при Вас са нямали ще се търсят други.
Трябва да се извърши и ЯМР с контраст, не само КАТ. ЯМР-то го плаща касата с направление от невролог по индикация за съмнение на тумор на аденохипофизата. Борете се. Плащат на по един орган, т.е. на мозъка и гледайте да Ви хванат и шийната област, НО е много важно, че искате максимално детайлно ЯМР, защото такива тумори са едва видими и ако нагласят уреда на "филии" нищо няма да се хване.
Ако ревматологът е прав: физиотерапевтични процедури по връта при опитен физиотерапевт-чекръкчия ще дадат резултат. Такива са освобождаващи фасции, дърпане на уши и т.н. Лично знам, че имат ефект.
Да, това, което са Ви казали не е диагноза, а е симптом описан научно. С други думи не знаят.
Някои медикаменти в началото нямат ефект, но въпреки това се пият, защото дългосрочно могат и да имат ефект.
Ремитрата, например не е трябвало да Ви я предписват, защото пациентите отново дебелеят от нея... Софанакс пък е бензодиазепинов препарат, една успокоителна друга, до която по мое мнение бързо са прибегнали. Пироксикам става.
Бензодиазепиновите не се спират така, пак грешно са Ви казали.
Опишете още веднъж къде точно Ви боли по анатомията на главата.
Мерено ли е очно налягане?
Кой Ви е казал, че нямате синузит и ако да, въз основа на какво изследване?
В кой град в Б-я сте?
Поздрави,
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Хронично главоболие

Postby tiko » Sat Feb 02, 2013 4:55 am

1. Благодаря за отговора. От тук нататък ще се постарая да съм по-кратък, след като вече съм описла всичко подробно.
2. 187см. съм висок, написъл съм го по-горе. ИТМ ми беше над 45, сега е около 31, но бях стигнал до под 25. В момента, от около 3 месеца някъде, не се лишавам от нищо като хранене и даже понякога прекалявам. Това доведе пак до покачване на теглото, но честно казано не се притеснявам, защото вече знам как да отслабвам и в първия удобен момент ще започна да го правя. Но в момента главоболието ми е главен и единствен проблем и изобщо не ми е до диети, спорт и т.н. А и по мои усещания не мисля, че проблемът ми има някаква връзка с начина ми на хранене, килограмите и т.н., но може и да греша.
3. Какво имате предвид под "първите пет медикамента"?
4. Правен ми е ЯМР, точно по начина по-който сте описали - с контраст, чрез здравната каса и т.н. Във ВМА ми го правиха, ако това има някакво значение.Нищо не откриха, всичко в норма.
5. Физиотерапевтични процедури от опитен физиотерапевт на врата също са ми правени. Ефект нулев. Диагнозата с врата беше (уж) окончателно отхвърлена след КАТ в болницата, в която лежах. Не знам, не би ли трябвало все пак да усещам някаква болка, или поне дискомфорт в облста на или поне в близост до врата, ако имам някакви проблеми там? В тая връзка и друго ми хрумна да питам - възможно ли е да имам някаакви проблеми в гръбнака и да ги усещам само и единствено като главоболие? Защото съм си леко гърбав...
6. Болката е точно над очните ябълки, по-към носа така да се каже и точно в "десетката", т.е. между веждите. Непусираща е, не се влияе от движение, шум, светлина и т.н. Локализацията зависи и от силата - примерно когато е по-слаба и търпима е над очните ябълки, а когато е по-силна е И в "десетката". Или поне така си мисля, не съм 100% сигурен. Понякога даже имам чуството, че ме болят самите очи, но при натиск не се засилва. Когато си разклатя главата, също не се усилва. Никога преди това не ме е боляло по подобен начин. Т.е. не е обикновено главоболие, което е изпитвал всеки човек в даден етап от живота му. Никъде досега не съм срещал човек, който да е изпитвал същото главоболие (като локализация имам предвид) като моето.
Освен това, както споменах и по-горе понякога имам и "стрелички" отзад в тила. Но те не се силни, просто като мигновенно боцкане. Не знам дали имат някаква връзка с основното главоболие, но аз поне не намирам такава. Общо взето това се случва рядко и непоследователно, т.е. няма някаква логика - може в един ден да имам над 20-30, може да ги нямам въобще със седмици и дори месеци. Ето сега например, поне от месец не съм ги усещал.
7. Очното налягане ми е мерено три пъти - първият път при първия очен преглед през януари миналата година и два пъти сега последно в средата на декември, когато ходих на обстоен очен преглед, за който споменах по-горе. И трите пъти в норма.
8. Синузитът беше изключен още от първия невролог, при който ходих, въз основа на КАТ на главата. Освен това съм ходил и на УНГ, който ми направи само ренгенова снимка (не ми е бъркал по синусите) и също беше категоричен, че нямам синузит. Нямам носна секреция и температура. При навеждане напред болката не се усилва.
9. Живея близо до София, защо?
10. Последен ъпдейт: Откакто преди месец и половина ми беше увеличена дозата на неолексана от 3х50мг на 3х100, бих казал че се наблюдава известно подобрение. В какво се състои то: за този период съм имал само една суперкриза (така наричам поредицата от дни, в които главоболието е по-силно и (почти) нетърпимо), която беше след нова година и продължи около седмица. През останалото време пак си ме боли, но е що годе търпимо и поносимо. Да речем, че ако имаме една условна скала на болката от 1 до 7, където 1 е "без болка" а 7 "силна, ужасна болка", то в периодите на суперкриза болката варира между 2 и 5, може би в много редки случаи 6 (най-често 4-5). През "светлите периоди" е между 1 и 3 (най-често 2). Всичко това е доста условно казано, защото това не е точна математика (например ако болката е постоянна велечина, но продължава дълго време, отначало може да я усещаш като средна, но с течение на времето да ти се стори, че тя се усилва), но горе-долу ориентировачно. Всъщност аз имам подобна "скала на болката", която намерих някъде в нета и от близо два месеца дори си водя нящо като "дневник на главоболието" по нея. Ако ви интересува мога да ви го пратя. Представлява една проста екзелска табличка.
Има и дни в които почти не ме боли, но такива дни съм имал и без медикаменти и те продължават да са изключителна рядкост на фона на останалите. Затова не мога да твърдя със сигурност, че въпросното подобрение е в следствие на лекарствата, или просто съвпадение, или може би самовнушение дори. Трудно ми е да преценя въздействието на лекарствата и дали въобще има такова, защото ако има, то със сигурност не е директно. Сега от няколко дни пак навлизам в период на суперкриза. Преди седмица се чух последно с психиатъра, който ме лекува. Той ми каза да продължавам така още месец. Според мен тъпчем на едно място, но нямам смелост да му го кажа в прав текст. Все пак е професор и кой знае как ще реагира.


Та това е общо взето. Намирам се в един омагьосан кръг, в един кошмар с много въпроси и почти никакви отговори, а изход поне засега не виждам. Ако има нещо, питайте. Както виждате мога много да говоря по темата. :) Според мен случаят, ако не друго поне е нестандартен и интересен от медицинска гледна точка. Ако бях лекар щеше да ми е много любопитно...

Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Хронично главоболие

Postby Bulgaricus » Sat Feb 02, 2013 3:09 pm

Аз Ви отговарях по ред на писаното и я видях височината, но забравих да си изтрия въпроса. Регистрирал съм я, да.
БМИ стремежът трябва да е 25, знам колко е трудно. В момент на болка не Ви е до това, знам от личен опит. Все пак не забравяйте, че от митрацапинът много ще напълнеете, добре е да консултирате този проблем и да Ви дадат нещо друго. Такива колебания в теглото не са здравословни.
Първите пет медикамента са първите пет, които сте споменал, можете да си видите публикацията.
Не, не е задължително да Ви боли вратът и не знам до каква степен физиотерапевтът е владеел тези техники за освобождаване на фасциите. Едно такова напрежение може да "опъва" и да води до излъчващи болки, които не са във врата и нямат костен произход, т.е. не се виждат на КАТ.
Друг е и въпросът до колко диагнозата за това, че нямате синузит е вярна, след като описвате точно болки там, където са и трита синуса.
Има болки в гърбн. стълб, които идват от проблемен зъб и след като той се извади болките преминават. Обратна зависимост не ми е известна, но правено ли е при Вас изследване на гръбн. стълб, да кажем поне по две рентгенови снимки на тораковата и на лумбалната област?
Боцкането може да идва и от шийната област. В самата кожа на тила няма независими причинители, там инервацията е само сетивна. Възможно е болките да се повлияват от магнезий и л-карнитин по два приема на ден да кажем за период от 1 месец. Това лечение няма да навреди. л-карнитин по 500 мг - 1 г на прием, магнезий по 300-500 мг на прием.
Болката може да е и започваща или частична тригеминова невралгия, има и атипични излъчвания.
Синузитите също биват атипични. Не всички имат висока температура и секреция.
Неолексан е една аминокиселина, един вид невротрансмитор в мозъка.
Как отслабнахте точно: каква диета спазвахте. Там често има дефицити: в крайна сметка болката се появи, след като отслабнахте, така ли?
Запазете спокойствие: има нещо, което се нарича "памет на болката", т.е. ако една болка не бива третирана навреме, тя може да се запомни и да е налична и без причина вече. Много е трудно такива болки да се излекуват, но при Вас реално няма никаква терапия на болката и са Ви оставили да се "гърчите". Там има потенциал.
ЕЕГ не разбрах дали е правено и щитовидната жлеза дали е изследвана?
Някакви мускулни релаксанти пили ли сте?
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Хронично главоболие

Postby tiko » Sat Feb 02, 2013 11:27 pm

Ако под първите 5 медикамента имате предвид аналгин, аспирин, парацетамол, саридон и сибелиум, да, от тях нямах абсолютно никакъв ефект. В тази връзка, ако имам синузит, не би ли трябвало да се повлияе поне малко от първите 4 медикамента? И не трябва ли да ме боли и докато спя, т.е. да не мога да спя? Сънят ми е ок, дори често болката утихва и дори напълно изчезва малко преди да си легна. Може и да си въобразявам, или да е нещо като плацебо - един вид "след малко ще заспя и мъките ще свършат"...

Физиотерпавтът, при който ходих, е доста опитен - помня, че ми опъва врата, но не ме е дърпал за ушите. Как може да се изключи или потвърди окончателно подобна диагноза?

Не, не ми е изследван гръбначният стълб. Само снимки на врата.

Магнезии съм пил, но не помня колко време. Мисля, че поне две седмици го пих. Ще пробвам пак, заедно с л-карнитина. Само ми кажете как да го пия. Казали сте по колко на прием, но не сте уточнили по колко приема дневно?

За тригеминална невралгия изчетох общо взето всичко, което има на български в нета. Хич не прилича на нея, но щом казвате, че има атипични излъчвания, значи не е за пренебрегване, макар че всеки лекар при който съм бил досега въобще не е споменавал за подобна диагноза. Което от своя страна не значи, че не трябва да обърна внимание. Как се потвърждава и изключва подобна диагноза и какъв е горе-долу шансът да се окаже точно това? Не се ли повлиява от обичайните аналгетици и противовъзпалителни?

Как отслабнах? Най-общо казано спрях да се храня с боклуци. Махнах месото и "белите храни" - бялото брашно, захарта и доколкото е възможно натриевата сол (солта по принцип съм я ограничил отдавна, нали съм хипертоник). Ограничих до минимум и консервантите. Наблегнах на вегетарианска диета. Хранех се предимно с пресни плодове и зеленчуци пълнозърнести храни, ядки и супички и варива. Веднъж-два пъти седмично млечни продукти, рядко риба. Имах и един период от 20 дни на плодове и чай, както споменах. Килограмите не ги свалих равномерно - имаше периоди в които свалях бързо и такива, в които почти не свалях. Спортът се ограничаваше предимно до разходки, защото съм си мързелив. 5-6 км. дневно.
Болката се появи след като бях отслабнал от над 160кг до към 95, около 2 месеца след диетата на плодове и чай. После, в месеците, в които изчезна свалих още десетина килограма. Пак казвам, не знам дали има някаква връзка, според лекарите няма. И според мен по-скоро няма, но от друга страна, когато бях дебел и живеех тотално нездравословно, нямах никакви (осезаеми) проблеми със здравето.

Търпение и спокойствие все още имам. Отговори нямам и това ме тревожи. Ако знам откъде идва болката, дори и лечението да е трудно, ще имам търпение. Въпросът е да знам, че вървя в правилната посока. В момента само тъпча на едно място и това естествено води до безпокойство.

За "болковата памет" също четох някъде. Звучи логично за моя случай. Реално първите два месеца от появяването на болката аз почти не съм се лекувал, а търпях. Има ли някакво време, което трябва да мине за да се получи "болкова памет", или при всеки е различно? От друга страна обаче, нали пак трябва да е имало някаква първоначална причина. Възможно ли е това да е свалянето на килограмите например, или продължителната работа с компютър... Как се лекува това нещо?

ЕЕГ не ми е правено, само ЕМГ и доплер. В болницата, в която лежах прецениха, че не е нужно.
Щитовидна жлеза не е изследвана, но съм бил при ендокринолог. Той всъщност ме изпрати на ЯМР, по мое настояване разбира се. След като сам си изследвах пролактина и видях, че е леко завишен, отидох при ендокринолога. След като видя резултата от ЯМР ми каза, че е изключено да има ендокринологична причина за главоболието ми и ме насочи пак невролог.

Миорелаксант съм пил в продължение на месец (мусант). Изписа ми го първият невролог, при който бях, заедно с деанксит и акутил. По-горе съм описал по-подробно - с две думи докато го пиех не усещах някакъв ефект, но малко след като го спрях ми мина главата. Затова ми е трудно да преценя дали е следствие на лечението, или е било просто съвпадение. Или пък е някакво следствие на стреса с приключенията ми с артрита.

Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Хронично главоболие

Postby Bulgaricus » Tue Feb 05, 2013 12:26 am

Здравейте,

да, за тях говорих. Те в крайна сметка са добри. Въпросът е, дали тук става дума за памет на болката, която вече е трудно да се излекува или става дума за друга причина, която в областите на синусите причинява болка. Такава би могла да е например херпес или друг вирус, но и хронична бантериална инфекция.
С тези 5 медикамента са ви приложени три различни групи на медикаменти, всеки от тях по-скоро слаб с до средно действие. Сибелиумът, например е от 1967 г. и се предписва за мигрена, явно това предполагат, че имате лекарите.
Симптомите на възпаление на синусите могат да са различни. Те почти винаги идват по описания от Вас начин, но не абсолюто винаги. Преминавайки по нерв, като един вид провидник, те биха могли да се разпространят и като тригенимова невралгия, дори и да нямате тези симптоми на всички най-типични за нея места. Все пак при една тригеминова генеза все на някоя от точките за натиск би Ви боляло.
Ако болките идват от сетивната инервация около нервус оптикус, то и той често се засяга, това може да доведе до ослепяване, сравнително бързо. Ако нямате никакви оплаквания в зрението, не е и това най-вероятната причина и все пак не бива да забравяме, че тя може да предстои.
Сънят е защитна реакция. Който го боли също спи, най-малкото от умора. Болката се променя, като лягате или само като спите?
Физиотерапевтично трябва да се направи процедура за освобождаване на фасциите на лицето и на врата. Владеят я много малко терапевти в Германия, където аз работя и не знам как е в България с точно тази процедура. Това се прави на принципа на изключването: прави се всичко и ако не помогне, не е от това.
Добре е и гръдната област и лумбалната да се изследват на рентген. Има описани случаи на излъчваща болка. Трябва и по-невероятните причини да се изключват.
Магнезий и л-карнитин Ви писах по два пъти дневно (сутрин-обед-вечер) :
Мг 300-0-300 (макс. доза до 1000 мг на ден в два приема)
Л-карн. 500-0-500 мг (макс. доза до 2000 мг на ден)
бавнодействащо витамин С с ЦИНК 300 мг: 1-0-0 (има го, намерете го)
За тригеминовата невралгия трябва да Ви боли на тези точки: http://www.apotheken-umschau.de/multime ... 511825.jpg. Не, не се повлиява. Лекува се с: Carbamazepin/Oxcarbazepin или бавно интравенозно за акутната Phenytoin. Но преди всичко се лекува оперативно, цели една декомпресия за освобождаване на нерва.
Пробвали ли сте бета блокери срещу главоболието, да кажем пропранолол, то е типично за хипертоници? А причината за високото кръвно търселили ли сте, да кажем при щитовидната жлеза?
Времето за болковата памет е зависимо и от силата и, но една седмица и повече е вече възможно.
Да, възможно е, на едно много сложно физиологично ниво диетата да е причинила тези Ви симптоми, ако някои фосфолипиди, с които преди това сте преяждали, сте ги спрели. Мозъкът се е бил вече напаснал на тях и Вие сте "го хвърлили в срес". Но тогава причината би била централна, а не локална.
Възможно е работата на компютър да Ви вреди, да. Ако можете се изолирайте от екрани и следете ефекта след 3-4 седмици би трябвало да има разлика.
Ако някой го боли така атипично главата с години как не е нужно ЕЕГ не мога да си представя и каква е аргументацията на такова изказване... ЕМГ и доплер за Вашата възраст са бла-бла, нито ще имате каротидна стеноза, нито пък болките ще идват от непредаване на импулс...
Пуснете си изследвания и на щитовидната жлеза другия път, поне едно TSH, ако нямате пари за друго.
Пролактинът се отделя от аденохипофизата и регулира други хормони. Каква му бе стойността при Вас точно?
В момента изясняваме ситуацията Ви, затова още не пиша за лечения.
Случайно някога да се приемали други медикаменти, да сте пушили марихуана или вземали други нелегални вещества и ако да, то кои?
Но в такива случаи е уместно да се мине и на по-силните медикаменти за болка вече. Няма какво да се гърчите. Такъв е да кажем тилидин. Друга алтернатива са фентанилови лепенки за кожата. Но с тях първо трябва да се свикне, те ще са най-добри, ако тилидинът не подейства.
Можете и аркоксия 120 мг да изпробвате, без други болкоуспокоителни за 2-3 дни да видите, дали тя ще има ефект.
Всичко това, ако лекарят Ви го предпише, разбира се.
С вкарване на лидокаин с кортизон в синусите би могло да се види, дали ще има облекчение и дали проблемът идва от там.
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Хронично главоболие

Postby tiko » Tue Feb 05, 2013 6:04 am

Значи според вас е възможно да имам някакъв проблем в синусите, който да не протича с пълна симптоматика и който да е бил пропуснат от невролога и УНГ, т.е. да не се вижда на ренген, скенер и ЯМР, така ли? Бактериална инфекция/възпалителен процес/херпес/вирус не се ли отразява на ПКК?

За тригеминовата невралгия - болката е някъде около точката, описана на картинката като "Stirnast". Или по-точно някъде тук Image В другите точки няма болка и изобщо, както споменах, нямам никакви други забележими симптоми. Не е остра, не е пулсираща, а тъпа и постоянна. Не е прогресираща във времето. Не е и пареща, а по-скоро като мускулно напрежение. Няма стягащ характер, "усещане за каска" и т.н. През повечето време е слаба до средна, търпима. Не е повърхностна (т.е. не я усещам някъде около костта), но не и много дълбока към мозъка. Имам чувството, че ако бръкна малко по-навътре между очната ябълка, веждата и носа, ще я напипам. Пробвал съм се да се масажирам там, няма влияние.
Между другото Carbamazepin съм пил, под формата на Неуротоп Ретард 300. Нямаше ефект.

Съз зрението нямам проблеми, освен лекият астигматизъм, за който споменах.

Болката не се променя при лежане. Няма никакво значение в каква поза съм, дали е тихо или шумно, светло или тъмно. Буден ли съм - боли, заспя ли - не усещам нищо. Сънят ми е спокоен, дълбок, изобщо всичко е ОК откъм сън. Много рядко ми се случва да заспивам трудно заради болката. Винаги заспивам обаче (освен в онзи слуачай, когато бях спрял рязко софанакса), без значение дали съм уморен, или съм спал 14-15 часа предния ден. Обикновено болката намалява и дори напълно изчезва малко преди да си легна и заспивам без проблем. Т.е. колкото повече наближава времето за сън, толкова повече отслабва болката. Но не винаги е така, не бих казал, че има някаква такава логична последователност. Понякога болката започва веднага след събуждане, друг път се събуждам без болка и с течение на времето (да речем в следващите половин-1-2 часа) постепенно се усилва. Често пъти се събуждам с болка, но като стана утихва за половин-един-два часа и после пак започва. Случвало ми се е и да се събудя с болка, но тя да изчезна малко след ставането и да не се появи през целия ден. Но това е много рядко. Пикът на болката обаче никога, или почти никога не е преди и веднага след сън. Обикновено е през средата на деня. Но има и дни, в които си ме боли постоянно, без никаква или почти никаква промяна в силата - от сутрин до вечер. Както виждате, няма някаква закономерност, за която да се захвана, общо взето всеки ден е различно. Имам някакво усещане, че има някаква връзка със съня, но все още не мога да разбера каква.

За компютъра - наистина прекарвам доста часове пред него, вече споменах защо - отвличам се, разсейвам се и т.н. Ако не е той, сигурно ще полудея. Не бих казал, обаче, че усещам някакво пренапрежение на очите или на каквото и да било от него - напротив, по-скоро ми действа разтоварващо. Екранът е плазмен, ползвам и защитни очила. Пробвал съм да го огранича до 1-2 часа дневно, мисля че за около седмица беше, нямаше някакъв ефект. Освен това болките се появиха в момент, в който не прекарвах много време пред компютъра. Около година преди това например, работех на компютър и прекарвах доста повече часове. Тогава съм имал епизодични главоболия от многото часове пред екрана, знам как боли от пренапрежение, съвсем различно е. Но може и да се е натрупало, де да знам. Между другото тогава бях обърнал деня и нощта, защото работех по американско време. Сега пак съм почти така - лягам си към 4-5 сутринта и ставам към 5-6 вечерта, понякога и по-късно. Просто гледам да използвам колкото се може повече време без болка. Мисля, че с този режим се чувствам по-добре. Най-вероятно си въобразявам, но дори и да е така пак ми е по-добре. Ако наистина мислите, че от компютъра може да ми идват проблемите, ще направя опит да го огранича до минимум за няколко седмици. Готов съм дори да го изхвърля, ако наистина ми помогне.

Пролактинът ми беше 361.8 uIU/ml при граници 86-324. Измерен ми бе както си му е редът - на гладно, без c*кc предната вечер, след 30 мин. лежане.

За други медикаменти, освен споменатите не се сещам да съм приемал. Може да съм пропуснал някой от групата на НСПВС. Например сега се сещам за Седалгин нео, който е със зелена рецепта заради фенобарбитала мисля. От него съм изпил точно 2 хапчета в разстояние на 2-3 часа. Ефект - нулев. Не знам дали споменах и Паракофдал. Него съм го пил повечко - мисля, че поне 3 дни го пих по 2-3 пъти на ден. Ефект - нулев. Пробвал съм и двойни дози от повечето от споменатите. Ефект - нулев. В никакъв случай не бих казал, че съм прекалявал с болкоуспокояващите (пробвам и ако няма ефект, спирам естествено), но възможно ли е да съм развил някаква защитна реакция срещу тях? Питам защото сега се сетих, че май като пих Седалгина и стана по-зле положението. С паракофдала и беналгина мисля, също май имаше нещо подобно. Може и да си въобразявам, разбира се. Чак някакво рязко влошаване нямаше, но като че ли стана една идея по-зле. Не знам дали може да се дължи на тях или просто си въобразявам. Но със сигурност нямаше положителен ефект.
Както казах, преди да започне главоболието пиех само енприл. Не употребявах никакви наркотици и алкохол. Не пуша. След това, като един от многото ходове на отчаяние, съм пробвал марихуана. Ефект нямаше и естествено спрях. И напиване с алкохол съм пробвал, пак нищо.

Бетаблокери съм пил за кръвното. Точно пропранолол съм пил. Но това беше доста отдавна, още в началото като ми го откриха. Всъщност сега се сетих, че и преди 3-4 години го пих за кратко по повод на едни екстрасистоли, които продължавам да имам и до днес. Правих си ЕКГ тогава, всичко беше в норма. Лекуващият ми лекар каза, че най-вероятно се дължат на повдигната диафрагма (може би от тлъстината), която "закача" сърцето и то реагира с екстрасистола. Има логика, защото тогава работех на компютър и седях доста наведен напред, а и бях доста пълен. От там може и да идва проблемът с жлъчката. Но не са ми гледали вътрешни органи на ехограф, освен бъбреци, по повод на един цистит, преди около година.
Иначе хипертонията ми я откриха някъде 2000-та година. Тогава бях на 15. Лежах в педиатрична кардиология. Нищо не откриха, казаха че е наследствено и от килограмите. Имах някъде епикриза, мога да ви я цитирам точно ако държите. Диагнозата беше "Първична артериална хипертония I-II" стадий. Щитовидна жлеза не са изследвали. Не помня някога да са ми я изследвали, освен чрез напипване. От тогава не съм ходил по доктори по този повод, но както казах не съм и имал проблеми, дори когато бях над 160кг.
Сега се сетих и нещо, което пропуснах да спомена, а може да е важно. Когато съм бил няколкомесечно бебе съм прекарал менингит. Едва са ме спасили.


И така, какво да правя сега? Освен първо да ходя до личната и да й искам направления за ренген на гръбнак, ЕЕГ и изследвания на щитовидната. Последните покриват ли се от здравната каса и какви точно трябва? Паралелно с това да започна и приема на магнезий (той не се ли пиеше с калий) л-карнитин и витамин С + цинк. В случай, че имам проблеми със споменатите от Вас фасции, това лечение ще окаже ли влияние? Защото не знам къде да търся такъв високоспециализиран физиотерпаевт. Обикновени масажи на врата от опитен масажист не биха ли имали някакъв ефект?
Болкоуспокояващите, които сте споменал само в случай, че има "болкова памет" ли ще подействат, или като симптоматично лечение?
Удачно ли е според вас да започвам постепенно да спирам сегашните лекарства, или поне ремиртата и софанакса?
Какво да правя с лекуващия ме психиатър? Според вас възможно ли е наистина да имам някаква скрита депресия, която да се изразява само чрез главоболие, или това е по-скоро като с "хроничното тензионно главоболие"?


P.S.
Още нещо се сетих. Някъде споменахте зъб... Възможно ли е от там да идва проблемът? Като цяло са ми здрави зъбите, не ме болят. Последно ходих на зъболекар преди 3-4 години, имах абсцес на долен шести. В момента този зъб е наполовина разрушен. Нервът отдавна е изваден. Подобна е ситуацията и с другият долен шести, с тази разлика, че там абсцес не съм имал. Та когато ходих по този повод, зъболекарят ми каза, че имам две тръгнали кариесчета на два горни зъба. Така и не им обърнах внимание. Не ме болят, но де да знам...

Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Хронично главоболие

Postby Bulgaricus » Wed Feb 06, 2013 4:37 pm

Здравейте,
вижте как са разположени синусите: http://www.healthcentral.com/common/ima ... 9203_5.jpg. Надали е съвпадение, че болките Ви са точно в етмоидалните, евентуално и в областта на спленоидалните синуси http://www.airpurifiersource.com/blog/w ... vities.gif.
Болките имат винаги нервен причинител. Само нервни клетки могат да предават сигнал за болка. Ако ме питате, дали само синузитът може да причини болка в тази област, то отговорът ми е "НЕ", мога да си представя, че и без типичното увеличение на обема на вътрешната лигавица можете да имате болки в синусите. На всички изброени от Вас изследвания се виждат само промени в обема и плътността на тъканта. Понеже тя е заобиколена от кости факторът плътност е леко субективен.
Нормалната анатомична структура важи само за 30% от хората, при останалите има отклонения. При кръвните изследвания биха се видели по-сериозни инфекции, да кажем при вирусна ПКК не би се променила в много случаи. С-реактивният протеин е белтък на възпалението. Количеството му е пропорционално на силата и големината на инфекцията, т.е. може при инфекция да не се повиши. AST, т.е. антистрептолизин би се повишил обаче при стрептококова инфекция.
Има и усложнение на излекуван синузит, което е остеомиелит. Там, на това място една костичка си има "мини-възпаленийце" и то непрекъснато, без да се увеличава "грее" и предава импулс за болка.
Пуснете си едно TSH при следващата картина, за да сте спокоен за щитовидната жлеза.
Според мен, ако говорим за депресия, няма смисъл от всички тези лекарства. Трябва да го обсъдите с психиатъра, да спрете за няколко седмици всичко да вземате и за евентуална депресия, т.е. да я изключите можете да започнете да приемате есциталопрам. Действа или започва да действа след 3-4 седмици, но е хай-тек лекарство тъй да се каже. Ако всичко друго няма ефект, защо да го вземате... Все пак много лекарства имат нужда от време, за да подействат, 3 приема не са достатъчни.
С лечение на болката се занимават анестезиолози по целия свят. За съжаление те в България не са така високоспециализирани. Тази наука е често подценявана, тук има друго схващане за болката. Водещи са страхивете от пристрастяване, а не мъката на пациента.
Мога да Ви дам информация за такава терапия, но трябва да си струва. Става дума за упойващо вещество, от което после един месец ще трябва да се отказвате в смисъл да го спирате бавно, като дрога. Много хора го ползват по 30 години, но под "да си струва" имам в предвид да кореспондира с оплакванията Ви, защото с него няма да имате болки, но няма да можете да пиете алкохол и докато свикнете и с шофирането ще трябва да внимавате.
Вече ги споменах: фентанилови лепенки се комбинират с ораморф, който е орален морфин. При тях няма "кик", т.е. желание да се покачва дозата и все пак са упойващи средства. На много хора сме ги прилагали в Германия.
Зъбите непременно трябва да се изключат като причина. Те са много често източник на такива болки в различни области на черепа. Всички зъби трябва да се снимат на рентген. Облъчването трябва да Ви е все тая, при един полет до САЩ ще бъдете повече облъчен, отколкото с това изследване.
ЕЕГ е добре да си направите. Някои видове мигрена могат да се видят от опитен невролог.
Мисля, че всичко се поема от НЗОК, но не разбирам от тези въпроси в Б-я.
Поздрави,
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Хронично главоболие

Postby tiko » Thu Feb 07, 2013 3:38 am

Ако болката идва от синусите, то тя е по-скоро от фронталните. Гледайки картинките, НЕ бих казал, че е от етмоидалните (за спленоидалните изключено). Но все ми се струва, че е малко по-надолу, т.е. някъде между фронталните синуси и очната ябълка. Но може и да е на долната граница на фронталните синуси, не съм съвсем сигурен. Както и да е, какви изследвания трябват в моя случай за окончателно потвърждаване или изключване на проблем със синусите? Образната диагностика явно не е пълна.

Не знам дали споменах, че във връзка със синдрома на Рейно, ми правиха изследване на С-реактивния протеин и AST, както и още няколко, с които да изключим артрит:

С-реактивен протеин: 0.52 mg/l
AST: под 200 ju/ml
WR: под 10 ju/ml
anti - CCP: 10.65 U/ml
Анти - MCV (анти CCP): 8.8 U/ml

Тогава точно обаче не ме болеше главата.

Това за остеомиелита, както го описвате, също има логика. Само, че за да е усложнение след синузит, то той първо трябвало да е минал незабелязано, т.е. да няма промяна в характера на болката и второ - да се е излекувал от само себе си. Освен това при почукване в/у костта, не би ли трябвало да усещам болка?

Забравих да спомена и нещо друго, което може да има връзка с всичко това. Имам сенна хрема, която сам съм си я диагностицирал така да се каже. Появява се само пролет и то при разходки в гората. Сега се сещам, че пролетта преди лятото, когато се появи главоболието имаше период в който всеки ден ходех в гората и имах сенна хрема след това, изразяваща се най-вече със сърбеж в гърлото и очите, често кихане, носна секреция. Това беше може би месец-два преди да се появи главоболието. Имал съм го и преди, но тогава като че ли беше по-натрапчиво и забележимо. Не вярвам да има някаква връзка, отдавам го най-вече на горските разходки.

Есциталопрам приемам в момента, от 4 месеца някъде. Писал съм го по-горе, но с толкова много лекарства, нормално е човек да се обърка. 10мг. сутрин, заедно с 3х100 мг. Неолексан, 2х0.25мг. софанакс и 30мг. Ремирта вечер. За толкова много време не усещам някакво съществено подобрение. Както писах, единствено след увеличаването на Неолексана усетих някаква разлика, но може и да е просто съвпадение. Според мен, а явно и според вас, е изключено (или най-малкото много малко вероятно) да се дължи на някаква депресия. Дори и да изключим факта, че нямам други симптоми на депресия, освен главоболие, все пак толкова много време приемам антидепресанти, би трябвало да окажат няккво влияние, нали така? Освен това си мисля, че главоболието на нервна почва е някак си по-друго, по-цялостно, стягащо, обвхащащо други зони на главата, като слепоочие, тил и т.н., а не е така съсредоточено в една точка. Боляла ме е глава от напрежение, знам как е, съвсем различно е.
От друга страна пък защо се усилва, когато се опитам да спра софанакса? Това пак някакво съвпадение ли е, или може би признаци на някаква абстиненция? Или пък се касае за някаква психосоматика. Нищо не казахте за този вариант?

Ако знаете някой анестезиолог в България, който да ми свърши работа по описания от вас начин, ще се радвам да ми дадете контакти. Ако знам, че ще ми помогне, съм склонен да взимам дори хероин, така че това не е проблем от моя гледна точка. Въпросът е да няма само временен ефект и като го спра всичко да започне наново. На този етап мисля, че рискът все още не е оправдан...

За зъбите непременно при зъболекар ли трябва да ходя, или може и само през личната?

ЕЕГ-то само заради мигрената ли ми го препоръчвате? Според мен, от това което съм чел, а и според всички специалисти , при които съм бил досега, е изключено да имам мигрена. Освен ако не е някаква много атипична. Болката не е толкова силна, не е пулсираща, не е едностранна, не е пристъпна, не нарушава нормалната дейност, няма гадене, фотофобия, аури и т.н...

Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Хронично главоболие

Postby Bulgaricus » Thu Feb 07, 2013 4:55 pm

Затова е важен физическият преглед, защото аз разбрах, че става дума за етмоидалните.
При туморните процеси имаме винаги влошаваща се симптоматика. Вашата не е влошаваща се, не мисля в насока туморен процес. А според Вас всички останали причини са изключени. Щом са били изключени и въпреки това имате болки, то не са били качествено изключени.
Може каква да е инфекция да е минала мнимо, без особени симптоми - една настинка е достатъчна, нямало е нужда да сте имали суперинфекция, за да се е стигнало до остеомиелит. За симптомите зависи коя кост е засегната. Вие върху евентуално засегнатата можете ли да почукате?
Ако се оправяте след кортизоново лечение, предположението за алергия е възможно. Кортизонът подтиска не само имунната система, но и алергиите, затова е и един от акутните медикаменти. За сенна хрема има тестове при алерголог, добре е да знаете, дали имате такава.
Да, не съм регистрирал, че вече го приемате, т.е. сега предписаното Ви лечение е оптимално. При депресията е важно да можете да кажете, дали се чувствате щастлив, имате ли приятелка/приятел, как върви с нея/него и т.н. Много хора подценяват фактора на щастието, но се оказва, че щастливите хора по-рядко се разболяват, по-малко ги боли, по-малко грижи имат. Тремори, сърдечни проблеми и т.н. дори в такива случаи изчезват.
Неолексанът е една аминокиселина, която може при едновременна употреба с трициклични антидепресанти и т.нар. МАО-хемъри да доведе до серотонинов синдром. Понеже Вие вече приемате есциталопрам не мога да Ви посъветвам да вземате произволно повече неолексан, за да видите, дали ще има подобрение.
Като спрете алпразолама симптомите Ви се влошават, защото сте развили зависимост от него. Неговият потенциал за довеждане до зависимост е много висок. Повишаването на неспокойствието и на болките като го спрете е абстиненция. Развили сте зависимост. Той се спира за дълго време, а не изведнъж.
Освен това пиете толкова много лекарства, а не виждам от основните да има болкоуспокоителни.
За зъбите се ходи при зъболекар и той казва къде да се отиде за рентген. В България по принцип съществува грешното схващане, че не трябва да се ходи често на рентген. Във Вашия случай обаче има съвсем ясна индикация за рентген на всички зъби. Дори и нищо да не се открие, то поне ще се знае, че не идва от там. Зъби много...
На ЕЕГ могат да се видят някои видове мигрена, тумори, шизофрения, епилепсия и др. заболявания. То е част от функционалната диагностига и без него тя не е пълна. Разбира се, че няма смисъл да се прави, за да е само направено, а трябва да се и разчете след това. Методът не е много точен, но често "изкарва" заболявания.
Най-добрият начин за диагностика на остеомиелита е ЯМР. То трябва да се направи на много финни разрези в тази област, за да може да се види евентуална промяна в костта с големина 1 см. Често разрезите са по 3 см и такива проблеми НЕ могат да се изключат. Ако имате все още снимките си е добре да се консултирате с друг радиолог като второ мнение.
Винаги казвам, че бихме могли да предложим лечение и в Германия, но Вие не сте осигурен там и то би било много скъпо.
Конкретен анестезиолог не мога да Ви препоръчам. Реално на Вас всичките психотерапевтични лекарства не Ви трябват. Пийте ги по лекарско предписание, но ако до общо година не са помогнали, няма и смисъл от тях и като мине този период можете да се ориентирате бавно да намаляте дозите и да ги спирате след консултация с лекаря.
А какво точно и как го пиете за болка? Аркоксия и Tilidin не разбрах, дали сте пробвали?
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!

tiko
Posts: 10
Joined: Fri Nov 30, 2012 9:54 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Хронично главоболие

Postby tiko » Fri Feb 08, 2013 3:08 am


Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Хронично главоболие

Postby Bulgaricus » Fri Feb 08, 2013 10:28 pm

Имате ключово грешна представа за болкоуспокоителните. Те не се пият ден-два или седмица само при хронични болки. Те блокират клетъчни канали или други молекулни "съобщители" и водят до спадане на отоци, до понижаване на температурата, до облекчаване на редица симптоми. От нестериодалните антиревматични, например много добро е аркоксия. Пие се в 120 мг по веднъж на ден. Можете да говорите с лекаря си да Ви го предпише и да го пиете две седмици, независимо от това какво пише на опаковката му. Ако болката е костна, то костите се кръвоснабдяват дифузно, бавно и трудно достигат до тях медикаменти, ако го пиете няколко дни, може да не се достигне терапевтично релевантна концентрация.
Ако то не подейства има и тилидин и редица други още по-тежки.
Щастието не е само "относително понятие". Всички са еднакви в щастието си и уникални в нещастието си. Но по написан текст не бива да се анализират други хора. Какво друго би се променило, ако ги нямаше болките?
Не. ЕЕГ не показва тригеминова невралгия. Тя би била само на едно от разклоненията, а не на целия н. тригеминус. Такава една диагноза не пасва в никой шаблон. В България има само по един учебник по повечето медицински науки.
1. да - най-вероятно;
2. да - местна;
3. може да се изключи, ако мястото се упои вътрешно с лидокаин, ако болката не се промени, тя е централна, ако се промени не е централна, а си има причина на място;
4. възможно е;
5. да - трябвало е да се изключи досега;
6. може, но е по-малко вероятно;
7. може да е и очен проблем, алергия, не мога да изключа всички причини.
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!


[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Return to “Форум имам проблем...”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 23 guests