Проблем, искам да умра.

Всичко, което не се отнася до горните форуми.
Нелогична
Posts: 45
Joined: Sun Jun 08, 2008 1:45 pm
Contact:

Re: RE:

Postby Нелогична » Tue Oct 14, 2008 4:29 pm


Евита
Posts: 15
Joined: Sat May 17, 2008 3:32 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby Евита » Wed Oct 15, 2008 6:04 pm

Нелогична Ти го е казала много точно.
Хората се развеждат,защото не са един за друг!А бързат да се женят за да не останат самотни или просто защото са се заблудили,че тоя човек е истинския.
На 23 ти е рано да се отчайваш,на тия години момичетата,акъла им е само за дискотеки,барове и мъже.Каква сериозна връзка очакваш?И какво имаш предвид под сериозна връзка?За мен това означава брак,деца...готов ли си за такава стъпка?Ако "да" не търси момичета по дискотеките,не вярвам 18-19 момиче,което се чекне на пилона в тоя момент да си търси мъж за женене.Поогледай се из съседските момичета,ако си студент огледай колежките,отиди в библиотеката.Не всички"читанки"са грозни и задръстени.Стискам палци и ти желая успех!Отчаянието е най-лошия съветник.

Di
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: RE:

Postby Di » Sat Nov 01, 2008 11:49 am

Смъртта не е решение. На повечето чуствителни хора ни е минавала през главата мисълта за самоубийство. Но важно е защо сме я оставили да отмине. Нямам идея как е при другите, но знам за себе си - ако го направя заради някой мъж, то той ще потъжи, потъжи ден два, ще се напие още толкова пъти и моята тъпа смърт ще стане само една интересна случка, с която да впечатлява следващите мадами.
Дупка в морето няма да направя - времето ще затрупа моето съществуване и никого и нищо няма да трогна или променя. Не, май не е точно така - ще променя близките си. Ще съсипя майка си баща си, сестра си и другите близки роднини. Ще превърна живота им в ад, в ежедневна мъка и мисъл къде са сгрешили, кога са изпуснали момента да са с мен. Ще се поболеят от мъка и ще страдат, страдат, страдат ... Всъщност ще ги накажа защото ме обичат.

Някой хора казват, че не ги е страх да умрат. А истината е, че човек го е страх да умре само тогава, когато си дава сметка, че неговата смърт ще срине живота на някой когото обича повече от себе си. Да обичаш истински, значи да поставиш някой пред себе си. Преди пресичах смело улиците, поемах глупави рискове и правех щуротии, веейки знамето "Не ми пука!". Сега внимателно се оглеждам като пресичам, грижа се за здравето си и правя всичко необходимо за да имат децата ми по-дълго майка, за да имат нормално детство и да са щастливи.

Ти си на 23 и искаш да намериш Човека за теб. Поспри се малко! Ако сега я срещнеш НЕЯ какво ще правиш през останалото време от живота си? Ще си омръзнете, ще загубите първоначалния жар с годините и айде пак скок до прозореца.... Искаш любовта да ти се даде на тепсия, да я получиш безвъзмездно без дори да се напънеш да я поискаш истински. Не става така! Трябва да си готов за нея /за голямата изпепеляваща любов/ - да си давал с пълни шепи безвъзмездно, да си се научил да прощаваш, когато на твоята обич отвръщат с плесница, да се бориш, да градиш и пак да почваш когато всичко се срине. Тогава можеш да поемеш и изпиташ истински ГОЛЯМАТА любов.

Скачаш и край! Мир и почивка - край на проблемите! Ами ако не е така? Ако има после /аз съм убедена, че смъртта не е края/? Ако този скок бъде наказан с векове точно такова мъчение каквото искаш да избегнеш? Представи си агонията и самотата да трае вечно ... не си заслужава. Поне тук на земята имаш шанс да промениш нещата.

И още нещо, което те моля да имаш предвид. Най-голямата депресия в досегашния ми живот ме измъчи много, само аз си знам какви мисли и желания съм озаптяла и когато потърсих помощ се оказа, че имам хормонален дисбаланс. Пих лекарства и и черните мисли се стопиха от самосебе си. Понякога тялото ни може така да се разбъзика, че да ни срине психически.

Яж повече шоколад, фъстъци, банани и спортувай колкото можеш повече. Е, сигурно усещаш, че те карам да увеличиш ендорфините си, които ще те накарат да се чустваш щастлив :wink:

Ами поувлякох се май :lol: ама ти не се сърди...
Защо не вземеш да почетеш малко книжки как да промениш живота си и да намериш своя смисъл?

sveettla
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

мнение

Postby sveettla » Sun Nov 02, 2008 7:49 pm

Случайно прочетох това, което си написал и искам да ти кажа че е ужасно да искаш да умреш при положение че си здрав.Нямаш си представа какво е да си болен и всеки ден да се гърчиш да няма нещо което да ти помогне и да се молиш да изкараш до следващия ден. Да няма на кого да му пука за теб, близките ти да те подминават като пътен знак и да не забелязват страданията ти да молиш за помощ и никой да не се отзовава. Не мога да си обясня как здрави хора искат да умрат. Може би от скука защото не са стигали в обратното положение. Ти не си се родил с приятелката за която говориш. Имаш си собствен път и малко тривиално може да звучи ама на кой каквото му е писано. Внимавай какво си пожелаваш защото може да се случи.

jasi
Posts: 89
Joined: Fri Oct 31, 2008 4:42 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby jasi » Sun Nov 02, 2008 8:45 pm

Не само физическите заболявания причиняват болка.Понякога се случва да разбият целия ти свят и да останеш с една безчувстева физическа обвивка.Когато потънеш в лабиринти от мрак и не знаеш къде да вървиш, когато не знаеш дали е ден или нощ , дали е лято или зима ,когато режеш плътта си а не чувстваш нищо, тогава не ти е до филосовски книги за смисъла на човешкия живот.Тези , които успеят да потърсят съвет, помощ имат шансове.
Съжалявам за останалите.
Хубавото тук във форума, че се дават добри препоръки.
life_is_shit_ вярвам ,че вече нямаш такива идеи.
Бъди щастлив с новите си планове за своя живот.

G0lden
Posts: 53
Joined: Fri Oct 31, 2008 11:03 am
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby G0lden » Sun Nov 02, 2008 9:08 pm

Така е решението е да намериш смисъл някакъв дори нещо малко но да си струва за него да живееш! Семейство някой близък! Никога не се предаваите! Евала правя на толкова хора, които и от малки нещо не са добре било то психически или физически като чуя и видя за такива хора съм благодарен на Бога за всичко което имам и не се првеземам и браво хората се борят всеки ден с тази болест или проблем незнам от къде имат желанието и силите и някои и успяват. А трагично е сам така да се погубваш да на намираш смисълв нищо и както кават повечето здрав млад човек! Недей така! Дори аз който не те познавам ми е мъчно,че можеш да си помислиш такова нещо! Защото аз държа много на хората и най-вече на младите хора и да чувам такива думи от тях е нещо просто ужасно! Не си втълпявай такива работи. Винаги в живота има смисъл намери и твоя път и смисъл и не се отказвай! Отдай се на нещо някаква работа опитай да намериш нов човек до себе си! Излизай с пряители намирай време за много неща, интересувай се и имай желание! На всеки ще му дойде деня, до тогава бъди тук, сред нас и допренеси с нещо със присътвието си тук на Земята, чуствай се полезен като правиш нещо добро за някой или нещо и вярвам,че ще ти отминат тия глупави мисли. Успех с теб сме! :D

rose_from_stars
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby rose_from_stars » Thu Apr 16, 2009 3:00 pm

Мда, малко късно се включвам в темата... но мисля, че все пак никой от писалите не е сложил край на живота си. Което е хубаво и доказва необходимостта от форумите.
По въпроса със скока - по-добре хапчета, защото няма да си размазан на погребението си или да си в инвалидна количка с обезобразено лице, така че в последствие наистина да ти се ще да умреш, но от срам от постъпката си и последствията й.
И аз като повечето от писалите съм пила хапчета поради нежелание за живот без този когото обичам и с когото бяхме 7 години заедно и 3 разделени от разстоянието. И който ме пренебрегна заради пари и власт. Но хората сме слаби. Всички грешим. Не ми се живееше и на мен в такъв свят и без него. И затова се реших на тази постъпка. Оживях въпреки неминуемо високата доза. Получих втори шанс, но пострада сърцето ми. Все още го обичам и мисля за него. Но срещнах човек, който много ме обича и който може би е влюбен в мен така както аз обичах своя. Сега живеем заедно. И този път аз съм отговорна за любовта на другия. Защото любовта е отговорност, а грешките имат смъртоносни последствия. Може би един ден отново ще обичам така както преди, но проблемите със сърцето ми винаги ще ми напомнят, че човек винаги трябва да е отговорен за действията си и особенно за тези хора, които го обичат. Човек не може да има всичко на света, но трябва да прави света по-добър и красив с постъпките си. А хора много... Важно е никога да не се губи надеждата в доброто и най-вече доброто да извира от самите нас. Така и светът става по-добър.
Правете добро дори и след всяко зло.

werewolf_
Posts: 51
Joined: Sun Dec 28, 2008 6:34 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby werewolf_ » Fri Apr 17, 2009 1:27 am

Отдавна не бях влизал във форума и сега влизам да видя има ли нещо по моя въпрос и какво виждам - човек решил да се самоубие. Всеки си има моментите на слабост, аз в пубертета ги имах доста и наркотици съм взимал и леки престъпления съм извършвал, но виж за самоубииство никога не съм мислил. Живота ти е даден да му се радваш, а това да го прекратиш защото ТИ СИ МИСЛИШ че никой не те обича, не казвам че е глупаво може би от твоята гледна точка не е, но е нелогично! Поговори със специалист според мен, намери си някакво занимание, което ти доставя удоволствие - спорт, хоби, ако обичаш да ходиш по жени, ходи по жени! Каквото си го намерил в една жена ще го намериш във всяка просто трябва да погледнеш някога по-надълбоко, верно че всеки човек е уникален и неповторим, но в крайна сметка и жената си остава жена и мъжа мъж. Да загинеш на бойното поле бранейки светла кауза не го толерирам но го разбирам, но да се самоубиеш за грешките на друг?!?! Поговори със специалист и вземи пиши нещо, жив ли си още как вървят нещата. И да знаеш никой не може да ти помогне ако ти не искаш да си помогнеш сам.

fotografa
Posts: 999
Joined: Thu Mar 23, 2006 8:36 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby fotografa » Sat Apr 25, 2009 6:12 pm

Последното, което е писал нашия приятел пуснал тази тема е доста е с доста стара дата, но звучи оптимистично. Надявам се , че всичко е приключило добре и човекът се е оправил. Хората не са самотни острови. Те се срещат постоянно и постоянно се разделят. Нова връзка се оценява като изключително положително събитие, а раздялата - обратно - със силно негативен ефект. Човек може да загуби връзката с любимия, но помислете какво става, когато реално загубим някой близък! В един или друг момент ни предстои да изгубим един по един родителите си. Помислете какво става, когато децата изпреварят родителите си! Какъвто е случаят с моята колежка, загубила сина си при катастрофа. А как ли се чувства приятеля на сина ми след като братчето му загина наскоро.
И въпреки това животът продължава. Защото хората обикновено са по-силни от болката, защото живота за всеки от нас има някакъв дълбок смисъл, който всеки от нас трябва да открие за себе си. Когато не можем да се справим сами е редно да потърсим подкрепа у най-близките, редно е да се обърнем към лекаря. Никога не допускайте да оставате сами. Толкова много хора ще откликнат и ще бъдат съпричастни с вас. Както го доказва този форум.

jolene
Posts: 84
Joined: Fri Jan 02, 2009 2:26 am
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby jolene » Thu Apr 30, 2009 2:21 pm

Не знам дали още говорим по този въпрос,но нека си кажа и аз,а ти ако искаш ме слушай :)
Моя живот не е много весела история.Аз също като теб много пъти съм мислела за самоубийство,не само съм мислела,а съм опитвала....но никога не съм имала смелостта да скоча отнякъде,мисълта за мен самата,хвърчаща от еди-кой си етаж,а после евентуалната безумна болка :roll: защото не е както си мислиш,от който и етаж да скочиш,няма да умреш толкова набързо,без да усетиш нищо(ако ставаше така,всички щяхме да сме скочили от балконите!).
Израстнах в проблемно семейство;баща ми беше алкохолик и с майка ми винаги се караха.Стигаше се до наистина прекрасни картинки,които не искам да ти описвам.Цялото ми детство мина в плач и страх,и от двамата.Изолирах се и винаги бях тиха,затворена и странна.
На 11 годишна възраст,баща ми почина.Това ме удари много силно,защото въпреки гореспоменатия страх,той беше близък за мен човек,дори приличам на него по външен вид!Всички ми казваха "Имаш на баща си очите",а той умря буквално пред тези очи...това само довърши нашето семейство.Майка ми се поболя...сестра ми напусна града...всичко остана на гърба на баба ми(включително и грижите за мен).
Аз също се разболях година по-късно и ме сложиха на анти-депресанти.На 15 годишна възраст като че ли живота ми се усмихна и срещнах едно момче,което обикнах повече от всичко(по това време бях с друг).Не беше красавец,но беше толкова забавен и умен...бяхме заедно поне две години,докато накрая семейството му не се премести в София,а там,родителите му му бяха забранили да пътува до Бургас,за да ме види (нямали проблем аз да ходя до там,да се виждаме и чуваме и тн...но намека беше ясен,че аз няма да мога да ходя постоянно до там).Заведе ме на Орлов мост и скочи от него,а аз едва не припаднах от ужаса(за щастие се овладах и успях да намеря помощ,извадиха го и се оправи...);след това полиция,раздяла,мъка...(доскоро не можех да погледна надолу от никаква височина,дори и от терасата,която е 2ри етаж).Тогава бях на 17.
За 2 години съм имала само един приятел,който беше диагнозиран с левкемия.Наскоро и той си отиде...
Доскоро се мъчех да се боря именно за него,а и за себе си,и се страхувах панически за живота си(можеш да видиш другите ми постове тук!).През времето,в което съм живяла преди да срещна 2рия си приятел,съм опитвала да се самоубия с хапчета поне два пъти,но сега...загубих всичко,да,понякога ми се струва,че смъртта е единствения изход,но...все още съм тук! :) Мисля,че ще продължа да бъда.
Има гласче,което ми казва "Ти си обеща,че ако още нещо лошо ти се случи,ще се самоубиеш.Страхливка!",но защо да го слушам?Нали рано или късно всички умираме...има ли смисъл да пришпорваш нещо,което евентуално ще се случи?Да,обмислям го,но наистина,това ли е изходът?А ако това,което те чака,след като умреш,е къде-къде по-лошо от сегашното положение?Ами ако пък умреш и точно утре ти е било писано да ти се случи нещо много хубаво?...
Почакай! :wink: Спри се и помисли.Потърси малко информация за хора,които са страдали като теб,даже и много повече...виж,те живеят,борят се!Живи трупове,поддържани с машини...усмихват се и казват,че искат да живеят,нищо,че нямат много пари,че може би са сами в живота...
Препоръчвам ти и да видиш филма "Човека-слон"....обезобразен човек,наистина,и изолиран от обществото,но той казва,въпреки всичко лошо което му се случва,че е щастлив всеки ден!
Помисли,и пак ще говорим :)

jasi
Posts: 89
Joined: Fri Oct 31, 2008 4:42 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby jasi » Thu Apr 30, 2009 4:43 pm

Тези живи примери на Щастливи хора , телата на които се поддържат от апарати , могат да подействат доста "изтрезняващо" решилите да се самоубиват.
Има лични драми , социални неуспехи , загуби и много други трудни за приемане моменти.Но такъв момент всъщност какво представлява?
То е нещо , което няма да съществува утре.
Ние виждаме единствено това , което съществува в момента и сме изцяло под неговото въздействие.Не виждаме обаче утрешния ден.Всеки , който е имал идея за самоубийство но не го е направил може да каже колко различни събития е преживял след това.Някои от тях са толкова хубави , че дори не си е мислил , че някога ще му се случат.
Какво правим с подаръците , които са ценни за нас?
Пазим ги , ползваме ги с радост и благодарност.
Животът е най-големия ни дар и трябва да му се радваме и да го живеем !

pepspi
Posts: 11
Joined: Thu Apr 30, 2009 8:05 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby pepspi » Thu Apr 30, 2009 9:19 pm

Ей, хора!
Забелязяли ли сте, че авторът на тази тема не е писал тук от 14.10.2008.
Няма смисъл да го успокоявате повече - или не може да прочете (ако е изпълнил желанието си), или е приключил със самотата (не му остава време да влезе тук).
А пък за такива като него, дето си мислят, че ще ги напуснат, честно казано си мисля, че и хапчета им трябват, и специализирана медицинска помощ - нямам предвид само психотерапия.
А този хем иска да говори, хем нищо не казва.
Съжалявам за близките му, ако все пак е извършил подобна глупост.

лора
Posts: 10
Joined: Sat Apr 25, 2009 10:07 am
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby лора » Thu Apr 30, 2009 10:14 pm


jolene
Posts: 84
Joined: Fri Jan 02, 2009 2:26 am
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Postby jolene » Thu Apr 30, 2009 11:33 pm


iss
Posts: 4
Joined: Sat Aug 07, 2010 2:48 am
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Проблем, искам да умра.

Postby iss » Sat Aug 07, 2010 3:23 am

Здравейте,
вече за поредна вечер плача , превърнах се в плачещата жена и не мога повече - на 28 години съм - нямам работа , нямам приятел, нямам никого с когото да говоря и той да ми окаже някаква подкрепа. Самичка съм - съвсем сама , самотна на света сред толкова хора, та аз дори споделям къщата си в която съм по цял ден с родителите си ... но няма как някой да прояви съчувствие или любов към мен. Не за първи път се моля да умра , нямам смелост да се самоубия, а искам да умра и да се махна от този ужасен свят , в който виждаш как сестра ти , на която си се опитвала винаги да даваш подкрепа, когато усетиш нче тя има нужда или самата тя я потърси ,и тя те смята за недостоен човек за средата, в която тя иска да живее. Няма как да се чувствам добре, когато родителите ми казват че винаги са давали всичко от сеебе си за мен, а аз за тях не съм давала (а години наред се опитвам да ги убедя в противното - и с добро и с лошо ). Няма как да се чувствам добре, когато тези, които някога са ми се пишели приятели или все още казват че са такива виждам как са ме забравили (забравиха рожденния ми ден тази година , поздравленията получих на следващия ден ) или нямат време да се видят с мен или играят високомерните си роли на недосегаеми. Просто толкова много години ... ми се виждат като напразно съществуване сред някакво общество ... За работата - в момента не изкарвам пари ... живея с парите на родителите ми които не ми дават джобни , а и те самите са пенсионери, ами за рожденния си ден получих от сестра ми пари и с тях ... ходя на кафенета от време на време с така нречените псевдо приятели ... толкова време години наред слушам критики от сестра ми и една конкретна по-уж близка личност как хората около мен не са добри , как момчетата с които се срещам не струват , как работата ми не струва ... миналата година ми обещаха да си намеря работа на едно друго място , ходих на интервюта към конкретната фирм а , даже 2 , казаха че ще ме вземат ... но уви излъгаха ме - отказаха 1 седмица преди да ми изтече предизвестието в предната работа ... аз нищо не казах на старото работно място, защото не исках вече да работя там, исках да си търся бъдещето на друго място .. За съжаление досега такова друго място няма ... посещавам курс за квалификация,но не върви , не съм издържала държавен изпит към университета, в който учех ... всчико е пълна недовършена при това каша и абсолютен провал . За момчето в живота си , което търся - последното беше миналата година - тој me намери чрез сайт за запознанства в който се бях регистрирала ... оказа се че е просто за секса , но нямаше смелост да си го признае и това много обърка живота ми, защото си мислих че може да се получи нещо, докато истината след доста месеци мислене и психически терзания излезе наяве .... а бях решила че тпва е човекът , за който ще дам едва ли не живота си, за да задържа до себе си и най-накрая да имам някой до себе си,, който да подкрепям и той да ме подкрепя и взаимно да се обичаме и уважаваме ... Уви , всикчо е пълен провал - нито родителите ми, нито сестра ми, нито приятелите ми, никой не ме цени - сама съм сред толкова хора , не мога нищо да правя - искам просто да умра ! Аз често съм изпадала в такива състояния , но някак сама съм намирала смисъла , койт о да намеря и да почна да градя наново .... но сега не усешам дори полъх от такъв смисъл - не искам да съм на този свят , всичките ми усилия за нещо смислено тук се оказват напразни , всичко се проваля .... нямам вече достойнство пред себе си да живея , дори да не мисля за хората около мен , аз мразя себе си , но ме е страх да се самоубия - мисълта от това , че може да оживея , ме ужасява , или да остана инвалид и се МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ ГОСПОД ДА МЕ ПРИБЕРЕ ПО СВОЯ ВОЛЯ - разболях се и не се лекувам, но така няма да умра, а ако умра ще е след 10 години сигурно ..... а аз искам да е сегаааааааа. Никой не може да ми помогне, зная , а и най-вероятно в живота си съм объркала нещо толкова лошо, че не съм заслужила най-ветоянто някой да ми помага .... пиша всичко това тук , защото вече съм ги казала хиляди пъти тези неща на себе си на глас и наум, писала съм ги на листове от тетрадки и съм ги хвърляла , на word и после съм ги трила .... сега искам да знам че всичко съм казала трайно някъде в уеб пространството , макар и да няма как някой да ми помогне , моля се никой никога да не се чувства както аз - бях си казала по едно време че не искам да чувствам ... цялата болка през всичките объркани години след завършване на гимназията ми и 1-2 години не можеш да плача , а сега плача ли плача , аз съм плачещото момиче - запомнете ме читатели :)


[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Return to “Дъра-бъра”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 15 guests