Проблем, искам да умра.

[bmc]

Здравей! Наистина си в неприятна ситуация. Живота ти доста се е объркал, но си мисля, че ти нямаш вина за това. Боледуваш и не се лекуваш?! Казваш, че сега това няма да те убие, а след 10 години. Ами представи си, че тогава си намерила някого, когото обичаш и той теб също, имате си детенце, което трябва да отгледате, а ти си на път да си заминеш?? Недей така, от това няма смисъл. По-добре се излекувай пък после ще му мислиш. Голяма заблуда са тези сайтове за запознанства..та още ли има хора, който си мислят, че могат да намерят любов там Вероятността според мен клони към нула, а ти вече си се опарила, затова си го избий това от главата. Няма какво да разтягам локуми - едно ще ти кажа - не знаеш какво ще ти поднесе живота! Затова - повечко оптимизъм искам от теб и гледай да мечтаеш по малко, няма да навреди!

[pepspi]

Я малко оптимизъм! Какво е това? Ами може да бъде и по-лошо.

Исс, ти самата харесваш ли се? Нямам предвид само в огледалото.
Имам познато семейство - загубиха единственото си дете - те също постоянно се молят да ги изпрати Господ при него. Но не става. Явно си имат мисия, която трябва да изпълнят тук, на Земята. Така че - забрави това - като му дойде времето - никой няма да те пита искаш или не.
Къде си? Защо не вземеш да се махнеш от там?

[iss]

Благодаря, че сте ми писали, много мило
Както казах, не ми е за първи път ! Пък и още не съм умряла .. Спомням си, че преди в такива ситуации се осмелявах да мечтая – да, това дава надежда, така е, но истината е, че след лека светлинка всичко отново потъваше в по-лоша ситуация. Сега знам, че мечтите , моите , са ми донесли хиляди пъти повече мъка отколкото радост. Да, мразя се – мразя човека в който съм се превърнала – всички го тъпчат – дори преди 2 минути бях стъпкана – обвинена в това , че искам родителите ми да умрат , а горките са в доста голяма заблуда –опитвала съм се да ги убедя че не е точно това ...което искам , искам същото но за себе си – малка ирония Мразя се от дъното на душата си и не мисля, че мога да изплувам – да бъда човека който исках да съм – не искам да полагам повече усилия, изморена съм , просто искам да си почина, просто да си легна някоя вечер и повече да не се събудя тук ,на тази планета За бъдещето – не искам да го посрещам , за това дали ми е дошло времето – нямам сила да изпълняам повече каквито и да е житейски мисии – признавам се за победена от живота ... това е , за мен няма надежда. Просто исках да кажа на някой сбогом. Както сами виждате нямам сила да се самоубия дори , дори и за това не ставам .. дано този който е забравил да си ме пробере да се сети за мен възможно най-скоро.

[pepspi]

Няколко пъти прочетох писанията ти - и старото, и новото. Мога да ти кажа направи това, направи онова. Но и знам, че най лесно се дават акъли на чужд гръб. Пък и всеки е различен - хората реагират по различен начин в една и съща ситуация. Много е лесно да ти кажа направи това, защото аз бих го направила. Но за теб това да бъде свещена глупост.
Но това да се мразиш е просто ужасно. Как е възможно? Еми то ти се мразиш, защо смяташ, че другите трябва да те харесват, уважават или обичат. Извинявай, ако ти се струва, че ти пиша малко серт (хард), но такъв си ми е начинът. Искам с нещо да ти помогна, поне като те задържа 2-3 минутки пред екрана, че ппрез тези минутки да не си мислиш твоите си неверни неща или пък поне през тях да не се скараш с родителите си. Или пък изкарай яда си върху мен - това ще те задържи още двадесетина минути. А си мисля, че ядът създава живец
Аз съм млада, интелигентна жена, изглеждаща прилично в огледалото. Нека това да бъде първото стъпало, което ще те изведе от дупката, в която си попаднала.
Ето ти и още една сламка, за която да се хванеш - Другите не са ми длъжни. Някой беше казал, че нямало вечни приятели, ... Така, че - защо очакваш да те поздравят на рождения ти ден. Та ти вече си излязла от полезрението им. приятелството е като цвете - трябва да се полива. Това вече са дрън-дрън приказки. Но смисълът, който исках да им предам е, че няма защо да се отчайвааш от това, че приятелите ти не се сетили за теб. Догодина още по-малко ще се сетят. (това е оптимизъм). Тъкмо ще си отсееш верните другарчета.
Колкото до мечтите - не мисля, че има нужда от тях. Планове - да, но мечти - не. Като направиш план - ставаш и почваш да го правиш точка по точка. Някоя ще се получи както е била запланувана, някоя ще се наложи да се промени, друга да се отложи, а може и да се случи нещо да отпадне. Но все пак нещо е направено. Докато мечтите - лежиш, гледаш тавана, летиш в облаците без устройство за летене, а в такива случаи се пада. А и след това - има ли нещо ? - Нищо! Само още едно отчаяние, че не можеш да постигнеш нищо.
И да знаеш - още вчера като прочетох писанието ти (първото), исках да ти напиша един съвет в стихове (не мои). Само ,че ми се стори прекалено грубо (даже за мен). Но вече ще ти го напиша поне първия стих - Когато цъфнат теменугите и ситен дъжд ги .... Хайде намери продължението, ако не го знаеш. Това между другото ми беше първата реакция, така че може да си направиш изводи за мен. Ти, явно, не си такъв тип. Но, виж, прихвани малко от мен.
Не си отговорила на въпроса ми от предното писание - "Защо не вземеш да се махнеш от там?"

[iss]

Да, искам да се махна, но няма къде да отида .....

[pepspi]

[iss]

Живея в София. Дали ми е добре ? Понякога. Дали само се оплаквам - най-вероятно. Идеите са най-скъпия продукт на човека, ще се радвам да ги споделиш с мен . Специалността ми е информатика , но щом досега не съм взела държавния, значи не е нещо което ми се отдава лесно и просто назнайвам по нещо - никога не съм го работила.

[ivka33]

Не си заслужава да губиш живота си заради друг човек. Има някой на този свят, който те очаква. Гледай само напред!