Помощ,кой ще ме излекува?

[jolene]

Не мога да кажа нещо по въпроса...но все пак ми се иска да пожелая на вас и баща ви късмет и успех.Искрено се надявам нещата при вас да се наредят.

[fotografa]

Здравейте!
Извинявам се за отсъствието, но от месец и половина съм на педали и зле се справям с времето.
Извинявам се и на vanes , която изглежда съм засегнал без да искам. Така става като се чете отгоре отгоре и се пусне отговор не на място в името на това само да се поддържа огъня във форума.
В последно време ми е много натоварено и с близки болни и с нуждаещи се от грижите ми пациенти. Как да влезна във форума, като се налага след работа да направя пет домашни посещения. Някои са за глезотии, но докато не отида на място няма как да разбера. Други са сериозни - например трябваше да посетя човек с рак на белия дроб. Искрено се притесних от реакцията на vanes и се помъчих да си представя какво и е. Сетих се за раково болния , който дишаше с помощта на взета под наем машина, а после си спомних и че в смъртния акт на баща ми като причина за смъртта е записано "рак на белия дроб". Vanes , мисля, че разбирам какво ти е.
За да не правя повече грешки прочетох наново темата. Хората с право питат: Кой ще ми помогне?
Та тичам си аз за поредното посещение при човек, който не може да дойде сам , защото е със счупен крак. Кракът му е счупен още, защото отказа да се оперира! Повод за посещението е , че вдига кръвно и храчи обилно кръв! Отивам на адреса, а там мирише на цигари. Меря кръвното - високо. Ама нали ви изписах лекарств, които ви излизат почти безплатни!!! - негодувам аз като намирам неупотребените рецепти. Нямаме пари - треперят срещу мен. - Ами защо си купувате цигари!!! Синът на пациента докато пуши ми обяснява колко съм бил прав и как се самоубивал, защото преди години му оперирали гласните връски за рак И ГО ПРЕДУПРЕДИЛИ ДАНЕ ПУШИ!!! Сещам се, че когато преди години пристигна лекарят да напише съобщението за смърт на баща ми, след огледа прегледа и документите и ми каза: Така е, колега - нашите професори ни учеха, че 20 години по 20 цигари на ден е равно на рак на белия дроб. Около нова година бях много притеснен и объркан, ама не защото за пореден път ще посрещна празника на работното място с жена си, ами защото получих едно предчувствие и почувствах едно безсилие. Особено по отношение на жената зарязана от дъщеря си, за която после разбрах, че е починала. Ама и за цялата поредица от трупове, която последва в първите дни след празниците. Ще кажете, че хората са стискали докато минат празниците с надеждата за нещо ново и по -добро и като това не се е случило са се предали и са се сгромолясали. Аз пък ще ви кажа, че те просто не се лекуваха както трябва и не следваха лекарските съвети. Единият не си лекуваше кръвното - получи инфаркт. Другият беше получил цироза и като последствие почина от кръвоизлив от хранопровода. Една жена пък упорито отказваше да мине на инсулин, влоши се и я пратихме в болница, където почина - уви беше много късно. И всичко това за много кратно време. Историите на останалите, които се преселиха в един по-добър свят ще ви ги спестя.
Общото в тези случаи е, че тези хора се радваха на внимание и добро отношение от страна на лекарите, но те самите не пожелаха да направят нещо за себе си. Лекарят закономерно изпитва отчаяние, че не може да помогне. Едва ли обаче в тези случаи трябва да изпитва вина.

[vanes]

Фотографе, сигурна съм, че ти си добър лекар, но спри да мислиш, че всички са като теб. Няма да ти повярваме. Баща ми не пуши (вече) и повярвай ми всички лекарства му купуваме - не че ни изписаха, не, просто му купувам най-скъпите имуностимуланти, така че да издържи на добротата на лекарите и да дочака 17 февруари. Незная как е било при теб, дали си обикалял софийските онкологии, за да преместиш датата за химио поне с ден-два без никакъв успех, незная какви са пациентите ти и дали не оприличаваш целия свят с жената, която е била изоставена от дъщеря си, но повярвай ми - един много голям процент хора, все пак и в тази държава - не са контингента, за когото разказваш, а са нормални хора, загрижени и обичащи се. В моето семейство има само 2 пушачи, единият вече е бивш пушач, а другият съм аз. Никога не пушим вътре - още от както се помня, изпълняваме заповедите на лекарите и дълго ги приемахме почти като божествени спасители, но аз вече - не.
Разказите ти, като "зимни вечери", са тъжни и пропити с цигарен дим. Но не заради мъртвите ти пациенти, а затова защото ти си сам. Няма вече такива лекари... Някога, преди около 30 години, когато бях в 1 клас, а дядо ми умираше от рак на главата, след безсмислена операция и куп изследвания в няколко болници, вкъщи също идваха лекари, при това най-добрите неврохирурзи, при това с линейка и по собствено желание (отговорност/загриженост), не защото сме им се молили. Спомням си как говореха, как се държаха и всеки път в болницата и вкъщи, когато ме виждаха ми подаряваха стъклена спринцовка, загъната в зелена марля. Възхищавах им се.
Както казва един от гениалните пияници на Франция - КАДЕ СИ ДНЕСКА КАРЛ ВЕЛИКИ?

[vanes]

Благодаря ти jolene,
от всичко, което проверих и прочетох за последният месец и половина, научих едно - че, малкото не умряли от рак - са се излекували, благодарение на обичта и вярата на добрите хора в този свят. Не от друго.

[jolene]

Не че искам да се меся където не ми е работата,но в случая мисля,че vanes има право;не за друго,а от собствен опит.
Леля ми работи 40 години в болницата,отговаряше за кръвта в 1ва Окръжна.Двете й дъщери я направиха толкова щастлива,че наскоро получи инсулт и легна на легло-по това време се лекуваше в психиятрия.Лекарите там категорично отказаха да се грижат за нея(разбирам ги,защото не са завършили това и наистина не беше за тях),но поне 2 дни се наложи тя да лежи там,без да може да преглътне хапка или да каже дума,защото точно в болницата,в която тя бе служила толкова години,нямаше легло за нея.
Щяха да я изхвърлят на улицата,хубаво,че една от дъщерите се вдигна и взе нещата в свои ръце.Още не знам как ги е убедила да я приемат.
Днес аз бях на кожен лекар,с талонче,при жена,която посещавам за 3ти път по този случай.Първия път ми говореше за ортикарии и как смята да ми добави ново лекарство,в случай,че продължавам да имам оплаквания до 2-3 дни,като каза,че мисли,че за живота ми опасност няма.2рия път в който отидох бях с майка ми и плачех,защото състоянието ми се беше влошило и никой не можеше да го види обаче(петната изчезваха за секунди)-казах на лекарката,тя обаче настоя "Ми нека да видим влошаването!" и след това "Какво щях да добавям?Кога съм казала?".
Днес,3тия и последен път отивам както е уговорено,съвсем спокойна,с надеждата,че не е забравила съвсем моя случай.Жената ме приема учтиво,изслушва ме и ми казва "Да,аз щях да добавя ново лекарство,ако петната станеха постоянни."при което аз просто се усмихнах и преглътнах.Другия бисер беше "Не се тревожи,може и 6 месеца да го пиеш лекарството,не ти вреди!Все ще мине."
Дори не ме прегледа,да не говорим за някакво лекарство.И какво излиза?Тази лекарка,ако не й платя 20 лв,няма да ме погледне изобщо,защото явно за нея човека струва толкова,колкото и прегледа-ако е безплатен,ти си нула.
Знам,че има свестни лекари,но повечето се излагат направо.Все още кънти в ушите ми кикота на двете дежурни от Бърза помощ,които биха на баба ми бром за аритмия.
Страх ме хваща,не толкова от това дали ще умра заради лекарска грешка аз самата,а за това какво ги чака хората за в бъдеще,ако и на медицината не можем да разчитаме.
Не приемайте това като поредната реч,просто исках да изкажа своето мнение.Все пак съм,все още,едно недорасло момиче,което от много работи не разбира

[jolene]

А и нека добавя,според мен fotografa е наистина много добър човек и професионалист,добър лекар...жалко,че не работи в Бургас.
Моята лична лекарка също е много мила по характер и добродушна,винаги е готова да помогне и ми е давала хиляди съвети и талони.За жалост не е много добра като лекар,но се учи...
Просто давам пример за съвестни лекари,за щастие,останали са и такива.

[dimitrov566]

Тук не е мястото за агитация.

От Булгарикус

[vanes]

Това беше най-красивият постинг, който съм виждала - "НЕ", особено ако означава "Не, не са останали добри лекари!", защото и да са останали - разрухата идва отвътре, вече е започнала и лека полека ще завладее всички. Освен, ако не се случи обратното. За това, обаче трябва чудо

[Bulgaricus]

Ставаше дума за агитационен материал и го изтрих.

[vanes]

О, къде си изгуби Булгарикусе,

браво, че си го изтрил, много мразя агитиращите - особено да лекарства и тайни лекари. И тук има такива, аз не мога да ги трия, но ги ядосвам

[Bulgaricus]

Аз малко като английската кралица - мога да трия по форумите и това ми е. Но само, докато изпълнителната власт го позволява.

Изчезнах, щото... по-добре да не казвам. Леко депресивно настроение... и така...

[vanes]

Не ни приеха, Господи! Имал кръвохрач. Чакахме пет часа - ехограф, орина, кръв. Накрая лекарката с мил глас каза, че не може да почне химио, понеже има кръвохрач и ще му изпише лекарства. Крещях като луда. Като я попитах защо не ни ги е изписала преди 1 месец, когато пак имаше кръвохрач - тя каза, ами ние защо не сме и се обадили. Тя не ни изписа нищо, личният лекар не ни изписа нищо и сега не може. Мило ми каза - нали се сещате че е 4 стадии. Явно заради блондинският ми вид ме мисли за тъпа. Така крещях. Нищо. Обаче от страх ми дадоха талонче, щом спре кръвохрача веднага да почнем. Сега една приятелка чрез нейния лекар, който е в МЗ ще се обади на шефа им - вчера разбрах за тази връзка. Баща ми ще умре, а те само ме разиграват тези убийци. Даже не мога да пиша. Като капак - в аптеката фармацевтът ми каза, че максимално допустимата доза от лекарство е 3 пъти дневно, а онази ми е написала - 4 пъти. При това НЗОК ми казаха, че всичко за онкоболните било безплатно. Тра-ла-ла. Платих си 43 лв. с рецептата като поп. Само лъжат.

[ptomoff]

[vanes]

При положение, че лекарят е пропуснал да даде тези лекарства преди един месец? При положение, че е поправил първоначалното 3 на ръка на 4?

Булгарикус помощ - лекарствата са нещо от рода на (дано ги разчитам правилно, пише грозно)

Dicyynone 4 пъти по 2 (това е спорното лекарство)

rutascorbin - 3 пъти по 2

кажи правилно ли са дозирани
и според теб, ако спрем кръвта, с какводруго могат да ме изненадат, за да не започнем химиотерапия

[Bulgaricus]

Това са лоши новини. Съжалявам. Повече от това да съжалявам не мога да направя.

Dicynone 250 мг се пие на 8 часа по до 2 таблетки и е за спиране на кървения. Може предозирането да е желано, но не ми е известно препоръчано такова. Препоръчва се да се пие общо 10 дни и 5 дни преди очакваното кървене, което при баща ти вече е факт, т.е. е трябвало да се пие и досега, ако някой го е прегледал така внимателно.

Rutascorbin е витамин С + една друга витаминоподобна субстанция. Все тая как ще я пие...

И двете лекарства са против кървенето и не оказват никакво действие върху раковите клетки.

За химиотерапия си има строги критерии и неспазването им може да доведе до по-скорошна смърт.

Има много критерии, за да му не дадат химиотерапия, но те не са административни, а медицински. Не знам какво ще измислят.

А той как е?