Световъртеж

[Nana]

[гост]

[Nana]

[гост]

[fotografa]

[dani_lazarov_@abv.bg]

[Guest]

Има ли добър вертебролог в София?

[fotografa]

Ами в ИСУЛ мисля, че са най-добрите в България.

[Данчо]

[роси]

защо всички пишете за лекарства,някой не е ли отитвал с иглотерапия или упражнения или нещо друго

[ptomoff]

[122010]

Колко струва спешната медицинска помощ в България?

· РОДНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ПОКРИВА ЕДВА 3 ДЕНА ПРЕСТОЙ В БОЛНИЦАТА ПРИ МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ
· ЗА ЛЕЧЕНИЕ В ХОСПИС ИСКАТ МЕЖДУ 600 И 1000 ЛВ НА МЕСЕЦ
7 януари 2010.- Розалина Върбанова Цанкова, работила дълги години като счетоводител в „Нефт и Въглища”, изпадна внезапно в безсъзнание и имаше нужда от указване на спешна медицинска помощ. 80-годишната жена, енергична и работохолик, лежеше безпомощно на леглото, загубила способност да говори и да се движи. Горещо се надявахме да не се предаде, защото съседката беше викнала бърза помощ и линейката трябваше да е на път....
След набиране на 112 -телефона, предназначен за спешни случаи и 4 мъчителни часа в очакване, ни уведомиха, че линейката все още е на път...
Не е тайна, че лошата координация с тел. 112 спъва работата на линейките.
Заради борчовете на медицинските центрове за бърза помощ, държавни, линейките са пред спиране, без пари за бензин... Според медиите, ще дойде момент, в който бързата помощ ще бъде платена.
Жалко, че не бяхме осведомени за ефикасността на държавните линейки и за това как работи здравната система сега.
Роза лежеше все така безпомощно, без да може да говори и да се движи. Очаквахме да пристигне час по-скоро линейката за да я отведат в болницата, където посредством апаратурата да установят причината за състоянието й!
Звънн на телефон – неучтива жена, оказва се че е и шеф на спешното отделение. Отново питa на кой адрес трябва да се прати линейката. Повтаря, че линейката е по адреси и не се знае кога точно ще пристигне за да прегледа Роза. След упорито настояване от наша страна да ни бъде оказана спешна медицинска помощ, 4 часа след като първото повикване, неучтивата госпожа ни посъветва да се обърнем към личния лекар. Състоянието на Роза се влошаваше. Изгубила говор и неспособна да движи части от тялото си. След като се обърнахме към личния лекар на Роза, той също каза че има много адреси за посещение, но се отзова и до 10 минути вече преглеждаше Роза. След като приключи прегледа се установи диагнозата – МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ.
При внезапна загуба на говора или частична парализа, трябва да се осигури максимално бърз и незабавен транспорт към болнично заведение. Поне така е в Европа! В Испания има специален протокол, на име Код Иктус, който се погрижва 50 минути след подаването на сигнала, пациентът да бъде на операционната маса с подходящия екип от неврохирурзи. Защото в тези случаи времето е злато и с всяка изминала минута умират все повече мозъчни клетки и състоянието е необратимо. Всяко медицинско лице знае, че крайният срок за венозна тромболиза е 3 часа, за артериална – 4, за някои невропротективни медикаменти – 6 часа, като при всички случаи по-рано започналото лечение води до по-добри резултати.
Линейката още я нямаше... 4 часа след обаждането ни!
Обадихме се да попитаме дали изобщо щеи идва линейката или може би ние трябва да транспортираме Роза – както е с дясна пареза???
Линейката в последна сметка дойде и указаха някаква помощ на Роза. Възникна спор към коя община се води жената. Толкова ли е важно в случая това? Не е ли по-важен човешкият живот? Всяка минута е ценна...защото последствията са необратими!

Спешното отделение на софийската болница “Исул”

На Роза й поставиха диагноза Исхемичен инфаркт. Констатираха, че тя няма да се подобри и че за една жена на възраст такива старчески изменения на мозъчната кора са нещо съвсем нормално. Проф.Стаменова, на пенсионна възраст (67 г.) и с доста груби обноски, ни уведоми че в неделя, само 3 дена след това, се налага да я изпишат, тъй-като нямало какво да й се лекува. Всички санитарки бяха стриктно инструктирани от съпругата на депутата - проф. Стаменова, да не коментират нищо по въпроса!
Къде бихме могли да настаним Розалина? Препоръчват веднага услужливо платен ХОСПИС ДАР, клиника срещу заплащане! Сумите в такива Хосписи варират от 20 до 240 лева на ден! Като се има в предвид ниските заплати в България, едва ли някой би се ориентирал към подобно лечение. Горещите препоръки на медицинскте лица в „Исул” остават единствения изход за лечение и надежда за близките на нуждаещия се! Защо е нужно това? Нима Розалина, както другите пенсионери не си е плащала съвестно здравноосигурителните вноски? Как е възможно един напълно-безпомощен човек и толкова зависим да бъде оставен на произвола на съдбата от хора, които са положили Хипократовата клетва?! Какво се случва с здравеопазването ни или всичко е една заблуда за наивни данъкоплатци?
След 4 дена престой в „Исул” ни обясниха, че Розалина не може да остане повече, тъй-като клиничната й пътека се била изчерпала! При напускане ПЛАТЕНА ЛИНЕЙКА, срещу 50 лв и никакво предписание на схема за лечение или лекарства. Много интересен факт! Здравноосигурителните вноски, които си си плащал цял живот, не стигат дори за 4-дневно лечение! В действителност здавеопазването ни излиза скъпо като заплащане и твърде ниско като качество на услугата! Да не кажа в този случай, вредно за живота!

От семейството на потерпевшата

[Bulgaricus]

[stanimira79]

Здравейте и от мен! От 4 години имам главозамайване,гадене,сърцебиене,безтегловност,треперене,изпотяване,забравяне и много рядко ме облива гореща вълна от гърдите до главата!От там се започна ходенето по лекари и изследвания от което излезе ,че трябва да посетя невролог може би на нервна почва!Но уви,само дето ме натъпкаха с лекарства и ми казаха че трябва да посетя психиатър.Направих си ЕЕГ и Доплер и се оказа нормално и всичко е на стрес.Започнах ходенето от психиатър на психиатър и се чудят защо не се оправям от всичките тези лекарства а те са деанксит,ривотрил,бетасерк,оропрам,ксетанор,флунаризин,симпатил,вертиго-хил,транксен,вестибо,бифлокс,флуанксол,арника,ципралекс,асентра,серопрам,анафранил и в момента пия стимулотон и едронакс вече месец без подобрение.Да допълня,че в момента имам само оплаквания от главозамайване,безтегловност,забравяне и се чуствам изнервена вече от чакане да се оправя,напуснах работа не мога да се предвижвам сама не мога да отида никаде сама направо ужас писна ми от всичко и взех да се отчайвам.Семейна сам на 30 год(1.64см/57кг) и имам 6 год дъщеря за която трябва да се грижа!Има ли и други като мен и как се оправихте!Пишете!

[ptomoff]