Паник атаки,дезориентация и други симптоми

Имам проблем. Моля. помогнете!
Уважаеми пациенти, тези форуми не могат да заменят посещението при вашия личен лекар или при специалист. Тук по-скоро можете да получите информация към какъв лекар да се насочите при даден проблем.

Moderators: Bulgaricus, fotografa

[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable
aleksandar
Posts: 1
Joined: Wed Sep 24, 2014 7:28 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Паник атаки,дезориентация и други симптоми

Postby aleksandar » Wed Sep 24, 2014 8:19 pm

Здравейте.
Ами проблема ми се състои в история, която е дълга, който има време нека прочете.

На 21 години съм. Бях на 14 когато за първи път пуших трева.Хареса ми честно да си призная и исках още и още. След известно време, не си спомням колко (може би месец) едни приятели имаха 2 джойнта от Русе и изпафкахме единя. След може би 10 мин изпаднах в някакво състояние сякаш някой ми смаза главата с чук (може би се нарича kick, не знам), не знаех къде се намирам и всичко беше мн странно и страшно, бих казал че изпаднах в паника.Държа да отбележа че беше вечер (това е ключова дума по-късно). Действието премина след 4 часа. На следващата вечер (без да пуша или пия нищо) както си стоях със същите в един вход огрян от лампата във входа изпаднах във същата ситуация на дезориентация, просто не знаех кво става около мен, те ми говореха нещо а аз изобщо не можех да зацепя какво ми говорят. Премина след 1-2 минути. Стори ми се доста странно, чак се уплаших, но явно не съм обърнал голямо внимание щото после излязохме да пием по нещо.Може би 5мин след като излязохме навън се сещам че заради уличната светлина ми стана същото, не знаех кво става и картината ми се изкриви. Е тогава вече се прибрах. За околните беше доста странно, а за мен най-много.Нямам спомени как съм се чувствал няколко месеца след това, но нещата се стекоха така, че се скарахме с тия хора и си намерих друга компания. Вече бях на 15. Дойде есента и аз се записах да уча в средно училище в Русе. Имах приятелка от Русе. Проблема се върна. Забелязах че изпадах в такова състояние предимно вечер, беше много гадно и страшно, държах се странно. Гледах да отговарям по най-бързия възможен начин на приятелката ми докато я изпращах вечер или привечер с отговори като "да, не, не знам" Също така пулса ми се ускоряваше по времето на това състояние.Свикнах с това състояние някак си, успявах до няква степен и да го контролирам, не ме шокираше чак толкова. Денем,вечер си бях в нещо като запотена капсула т.е. погледа ми беше мъглив или по-скоро периферията (не си спомням точно), искам да кажа че не ми беше бистър погледа, така помня тия години. Не знаех кога съм на себе си и кога не, а когато изпаднех в състояние на нереалност ест се плашех,стрясках и т.н. Гледах да се прибера колкото се може по-бързо и така се успокоявах и ми минаваше, но и вкъщи не се чувствах много добре. Като вечерях имах чувството че ще се задавя като преглътна, не помня това откъде се беше взело (много отдавна нямам тоя проблем обаче).Станах 99% А-социален, не ме питайте как ходех на даскало щото и там не беше никак розово, не можех да издържа повече от третия час. Мина време, с приятелката ми се разделихме и не помня тя дали разбра дали имам проблеми или не. Отбелязвам че не съм споделял с никого за този проблем щото ме беше страх да кажа на наще че подозирам че е вследствие на джойнт, страх от мисълта че може да имам рак на мозъка и страх да призная проблема пред себе си. Дойде денят когато получих и първия си пристъп на паника. Хората които помнят първият си пристъп знаят за какво говоря, няма да обяснявам - мислех че ще умра и че това е краят. Нямаше как да го скрия понеже пътувах с брат ми от Русе към моя град и той минава през моста на Писанец и тогава отново изпаднах в ситуация на нереалност,дезориентация (нз и аз как точно да дефинирам това състояние) и веднага след това вторият си пристъп на паника. Ходих по доктори, кардиограма мисля че ми правиха, на ехограф ми гледаха сърцето, правиха ми и томография но тогава когато бях вътре в това нещо в томографията получих още един пристъп (мислех че имам рак). Оказа се че съм здрав, ема аз знам че не съм. Майка ми искаше да ми леят восък при една жена. Изля ми восък на 3 процедури. Тогава погледа ми светна спомням си много добре. Дълго време може би година-две не бях изпадал в състояние на дезориентация/нереалност. Останаха само пристъпите на паника които си ги имах всяка сутрин щом като излизах навън и съответно като ходех на даскало но с времето свикнах, научих се да ги преодолявам и може би в края на учебната година смея да кажа че отшумяха. Все още ме беше страх да излизам вечер (ако съм пропуснал да отбележа, не излизах изобщо вечер от страх), но може би трябваше да се опитам.Добре обаче зимата на 2011-та проблема се върна отново,пак на моста на Писанец към 4ч когато слънцето вечее залязваше, точно преди Писанец изпаднах в състояние на нереалност,дезориентация (бях с баща ми, той караше колата) и след 1-2мин а може би и по-малко получих отново и то доста силен пристъп на паника, наложи се да спрем колата за малко. На даскало пак почнах да получавам пристъпи, вече не бях спокоен, станах по-нервен, по време на пристъпа на паника или малко преди него си тресях краката, абе нервен бях много с една дума. Майка ми искаше втори път да ми леят восък - ляха ми, но тоя път не стана същата магия както преди. Личния ми лекар ни посъветва да потърсим психологична помощ, отидох на психиатър, разказах му в общи линии това което пиша на вас, не помня да ми беше поставял диагноза, но ми изписа ксанакс,ципралекс и флуанксол. Почнах да пия, бях като друсан ама ми беше спокойно. Така 2-3 месеца и се реших да излизам вечер. Е още на първия път държа да отбележа че се справих доста добре, отначало ми беше нервно но след 30мин се отпуснах и седях от 7 до към 10 вечерта (януари месец). Не знам защо обаче не реших да го правя всяка вечер, може би щото още ме беше страх въпреки постижението ми.Наложи се да сменя ксанакса с ривотрил (не помня защо, май ми дойде слаб или се бях пристрастил).Минаха 2 години, пиех си лекраствата нямах проблем и ги бях намалил дори. Е да обаче проблема не минаваше щото дойде момент в който пак почнах да се чувствам напрегнат и да получавам пристъпи на паника, но поне не бях получавал пристъпи на дезориентация/нералност. Реших да сменя лекаря с негова колежка. Тя пък беше много по-зле. Изписа ми ципралекс и още някво ама не си спомням какво (пак беше силно), но го замених с ривотрила. Беше лятото на 2013-та когато се отказах от нея понеже бях много по-зле. Много ми беше напрегнато, много нервно, не се побирах в кожата си, супер неспокоен бях и дори не можех да бъда на работа повече от 2 часа. Просто когато стане мн горещо и ставам неспокоен, нервен и тогава има най-голяма вероятност от паническа атака, най ми е добре когато е хладно или през зимата (става дума от 2012-3г насам). Отново смених лекаря с психиатърка от Русе - М. Бранкованова. Изписа ми само ципралекс и флуанксол. Не знам дали щото времето почна да захладнява понеже беше някъде ноември-декември месец когато почнах терапията с Бранкованова, но пак имах положителен резултат. И досега не помня да съм изпадал в състояние на дезориентация/нереалност, но съм имал пристъпи на паника. От тогава насам съм излизал много по-често вечер, понякога успявам да се уравновеся но понякога не. Дори на работа през лятото си бях по цял ден. Е в най-големите горещини над 35 градуса съм се прибирал, но съм гледал да стоя максимално време за да се опитам да се справя с проблема и да се науча как да го правя.
Имам чувството че докторите не ме разбират, не разбират и проблема ми. Паническите атаки мисля че ще мога да ги преодолея, просто страхът ми е в това изпадане на нереалност/дезориентация защото е същото както когато бях напушен 4 часа и не знаех какво става. Това мисля че ми е главният проблем, дано да ме разберете.
Много благодаря на тези, които ще отделят време да прочетат историята ми!

bilyanaz
Posts: 2
Joined: Sat Oct 11, 2014 10:29 pm
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Паник атаки,дезориентация и други симптоми

Postby bilyanaz » Sun Oct 12, 2014 4:43 pm

Ще си разпечатам историята ти и след няколко години ше я покажа на синът си, когато му дойде време да пафка, за да си има едно на ум. Аз съм на 32г. , пушила съм в гимназията няколко пъти и след едно подобно изживяване повече не посмях. Аз обаче свързах състоянието си със самото пушене а не с обастновката - тъмнина, жега, и т.н и така реших че ако пак пуша само тогава ще изпадна в това дезориентирано състояне, понеже в "трезво" състояние няма какво да ме подтикне да се чувствам по този начин. Не съм имала твоите пробеми слава богу след това, но за трева повече не помислих! Успех ти желая дано се справиш, млад човек си и е добре да ги пребориш тези състояния :)

SQRT
Posts: 2
Joined: Mon Oct 20, 2014 12:16 am
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Re: Паник атаки,дезориентация и други симптоми

Postby SQRT » Wed Oct 22, 2014 1:47 am

Здравей,

Аз съм изпадал в подобни ситуации може би не толкова интензивни както твоите, за мен ключа да разреша проблема си беше да се отдам на паническите атаки знаейки, че ще ги преодолея. Когато изпадах в такива ситуации се чувствах все едно, като ходя стъпвам в дупки една постоянна замаяност или все едно имам буца заседнала в гърлото или, че сърцето ми ще излезе през устата и получавам сърдечен удар.. въобще едно чувство на безпокойство предизвикано от незнайни фактори. Ходих при всякакви доктори и за тях аз бях нормален здрав човек.. само дето аз не се чувствах така.
За да преодолееш това състояние според мен е нужно да се изправиш срещу него без да се бориш просто да го приемеш.. в крайна сметка ти живееш с него. Никога не съм пил анти-депресанти но пък един чай много ми помогна или може би аз си повярвах, че много ми помага. Пиех в промишлени количества успокоителен чай и в крайна сметка вече минаха 5-6 години от както не съм получавал паник атаки..

Поздрави

Bulgaricus
Posts: 3470
Joined: Mon Nov 05, 2007 5:16 pm
Location: Варна
Contact:

Re: Паник атаки,дезориентация и други симптоми

Postby Bulgaricus » Sat Jun 06, 2015 2:10 am

Актуални ли са опракванията Ви?

8.6. Запитванията трябва да за изчерпателни и да съдържат, независимо за какво става дума следните параметри: пол, възраст, тегло, височина, познати алергии и други приемани медикаменти, дали пушите и ако да по колко, дали в последно време сте напълнели или отслабнали! Запитвания, без тези параметри могат да останат без отговор, да бъдат заключени или изтрити.
Поздрави, Bulgaricus

Моля, четете, преди да пишете: viewtopic.php?f=3&t=3853!
Помогнете, за да остане форумът възможен с едно (малko) дарение чрез Paypal (paypal @ efe-online.eu) или чрез банков превод!


[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable
[phpBB Debug] PHP Warning: in file [ROOT]/vendor/twig/twig/lib/Twig/Extension/Core.php on line 1107: count(): Parameter must be an array or an object that implements Countable

Return to “Форум имам проблем...”

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 50 guests