не става дума за мен, а за баба ми, която е на 82 г., но някои може да кажат(както и са ми казвали) - остави я жената щом е на 82 г. време и е тн., но истината е, че ние - аз и моето семейство сме длъжни да направим всичко най-добро за нея.
Тя е на 82 г. има атеросклероза, паркинсонова болест, но си е едно съвсем нормално бабе. Случвало се е да забравя понякога, но си е съвсем в час, а и има съвсем лек тремор в едната ръка.
Какво стана ..... на 13 януари тя получав изкривяване на лицето с отслабеност в лявата част на тялото - без никаква болка или нещо подобно, при което я караме в спешното и я приемат в болницата(МБАЛ Бургас).
При скенера лекаря каза, че се е видял лек инсулт. След 1 седмица я изписват с подобрение. Наехме рехабилитатор, който я раздвижи и тя проходи и ... оправи се.
Но на 11 февруари тя пада (не знаем дали е получила нов инсулт или от самия удар) и се връща в изходно положение - както беше преди. Закарахме я в болница, при което тя беше адекватна мърдаше си крайниците само леко беше изкривена в лицето, а лекарката каза, че нямало съмнения за инсулт и е било най-вероятно стеснения на кръвоносните съдове. Не я приеха .... и ние си я върнахме вкъщи, повикахме лекар, които и изписа още няколко медикамента като тромбекс, бетасерк, сермион и отделно тя си ги взима лекарствата, които и са за сърце и тн.
При нито един от двата инсулта не се е оплаквала, че я боли нещо - дори и при втория път когато падна и си удари главата. При ретгена от спешното казаха, че нищо по сериозно засегнато не се виждало.
Проблемът е такъв - след толкова дни тя си движи ръцете и краката, но като че ли няма сила да се изправи. Рехабилитаторът каза, че явно е рано още да я мъчи да я вдига. Няма изкривяване на лицето, но говорът и е променен т.е е на моменти. Един път може да си каже всичко както трябва ясно, но следващото изречение може да не и се чуе.
Има добър апетит винаги си изяжда всичко.... усмихва се .. контактна е... При нито един от двата инсулта не се е оплаквала, че я боли нещо - дори и при втория път когато падна и си удари главата. При ретгена от спешното казаха, че нищо по сериозно засегнато не се виждало.
Другия проблем, който е доста по сериозен - тя не може да спи. В началото твърдеше, че нещо я задушава, но тя си пие лекарствата за сърце, и постоянно караше родителите ми да я вдигат, да сяда, да ляга пак, някой да има до нея да я подпира.
Това със задушаването премина, но тя пак не може да спи по цели вечери и пак отново - иска да седне, иска да легне, жадна е, повече възглавници. Личния ни лекар и изписа зопиклон - с него спа само първата вечер след това повече не и подейства. Диазипамът също ... нито спи, а е замаена цял ден. Психиатърът и изписа .... ремирарт или нещо подобно не се сещам как се казваше точно - няколко дена по половин вечер, но ефект и от него няма.
Какво да правим.... това някаква прекалена нервна възбудимост ли е? Как да я успокоим? Защото според мен, аз не съм лекар, но така си мисля, тя не може да се възстанови точно заради това, че не може и да спи както трябва. Като не е спала е отпусната и нито може да се правят упражненията нито нищо. Тя си е доста тежка към 70 - 80 кг. е и не се навиваме да я закараме в болница примерно, а и там не знам какво ще направят понеже ги усетих, че много не им се занимава с много възрастни пациенти. Какво ще ни посъветвате?
