ИЗбор за лечение на дисков пролапс

[toxygen]

Привет! Сигурно темата е много изтъркана, но поствам тук случая си с молба за мнение /което естествено не може да замени консултация с лекар, но вече се обърках от мненията на много лекари, а подобрение нямам/

Спазвайки правилата на форума, посочвам

Мъж, на 29г. 191см, 94кг. Други заболявания - онкологично болен - Tu testis dextra, едностранна орхиектомия през 2007г., проведена адювантна химиотерапия три курса, засега ремисия. Края на миналия месец след доплерова сонография открита ДВТ на феморопоплитеална вена, 5 дни лечение с хепарин, в момента приемам Синтром и детралекс.


Ето от какво се мъча в момента.

Началото на м.юли 2010г. съвсем ненадейно забелязах леко опъване в левия крак при преминаване от седнало в станало положение. Изобщо не му обърнах внимание. С течение на месеца оплакванията се засилиха и преминаха в много силна ишиалгична болка отзад по целия крак до пръстите при почти всяко минаване от седнало в станало положение. Края на м.юли направих ЯМР, от който се установи голяма медианна към парамедианна дискова херния на L5/S1, стенодопирна до нервните коренчета. След диагнозата преминах през стандартна линия консервативно лечение с НСПВС и миорелаксант без значим терапевтичен резултат. Впоследствие направих и ЕМГ изследване, от което се установиха данни за коренчева увреда на L5 и S1 коренчета, с проводимост на двигателните влакна в норма.
Оплакванията ми междувременно се засилиха и бе взето решение да постъпя за по концентрирано лечение в неврологична клиника по КП 7. Приложено бе лечение с Манитол, дексаметазон и алмирал за 5 дни отново без значим резултат и впоследствие назначено продължаващо лечение с ентодин форте, мидокалм и пиаскледин. Нося лумбостат.

Тъй като нямаше промяна в оплакванията ми, потърсих мнение на друг невролог, който при прегледа изрази съмнение за съдов проблем в крака (същия крак, в който е и ишиалгичната болка)поради значително подутия прасец повишената температура на крака в сравнение с другия крак, като впоследствие се установи описаната по горе ДВТ.

След дългото описание, излагам моментните си оплаквания.

1. Силна болка в левия крак отзад при преминаване от седнало в изправено положение (особено от ниско място като седалка на кола). Болката започва от задника и стига до коляното и е изключително неприятна (6-7/10 по скала за сила 0-10). Силата на болката е правопропорционална на прекараното време седнал.
2. При продължително пребиваване в седнао положение усещам тежест и леко пробождане в левия крак (в дупето), което преминава в неприятен дискомфорт, а при изправяне усещам силната болка,описана в т.1.
3. При ходене усещам левия си крак като по тежък и като че ли го свивам по-трудно в коляното като крача. Нямам проблем с разстоянията, но вървя с левия крак като че ли срещу съпротивление и имам болка в прасеца.
4. При стоене усещам болка и напрежение в прасеца на левия крак и не мога да стоя прав много време.
5. Тъй като работя седяща работа (гледам да ставам на всеки час), в края на деня чувствам силна болка в левия крак и вървя трудно (вижт.3).
6. Ако изпъна от седнало положение от коляното левия си крак, чувствам силна болка от коляното надолу.
7. Наблюдават се отслабен ахилов и коленен рефлекс. Тест на Ласег на засегнатия крак е положнителен на 60 градуса. Няма отпадна симптоматика, тазово-резервоарни смущения, ходя на пети и пръсти без проблем.

Гореописаните проблеми с болката (макар и не фатални) са много досадни, измъчват ме силно и влияят на качеството ми на живот. Като от нищото загубих свободата си на движение и много движения ми причиняват болка, поради което съм ограничил съществено практикуваните от мен дейности в свободното време (пътуване, планинарство, срещи с приятели). В работата си не съм на 100%, ако работех какъвто и да е физичеки труд щях да я загубя. Имам следните въпроси, за чиито отговори предварително Ви благодаря!

1. Тъй като основните ми проблеми са свързани с радикулерна болка, възможно ли е лезията на L5/S1 механически да притиска нервни коренчета и оттам да идват оплакванията ми?
2. Възможно ли е схващането и отичането на прасеца да се дължат на венозната тромбоза повече отколкото на радикулерната болка и тромбозата да причниява тази тежест при движение и стоене прав?
3.Лекуващият съдов хирург обясни, че това състояние на прасеца най-вероятно ще продължи два-три месеца. Дали има надежда след това проблемите с ходенето и стоенето да се редуцират?
4. Доколкото не изпитвам никаква болка в кръста, а само в крака, може ли да се направи обоснована прогноза, че евентуална хирургична декомпресия на засегнати нервни структури би премахнала изцяло болковия синдром (разбира се при корелация на резултата от образните изследвания с клиничната картина и други съпъстстващи изследвания). В западните изледвания по въпроса се посочва че дискектомията е най-ефективна при радикулопатични болки в крака, но не и в кръста.
5. Дали след евентуална операция ще имам проблеми със седенето? Това е въпросът, който най ме мъчи и тревожи, доколкото работя седнал и в момента изпитвам проблеми именно от това.
6. Може би прекалено общ въпрос за да се отговори спрямо конкретния случай, но - възможно ли е след евентуална операция да не видя неврохирург повече през живота си при спазване на подходящ режим (никакво вдингане на тежко, поддържане на оптимално тегло, адекватен спорт - плуване, ходене, въздържане от натоварващи гръбнака дейности). Изпитвам опасения от рецидив на хернията, прекомерно натоварване на другите нива , съответно тяхно херниране, от нестабилност на гръбначния стълб, от евентуална фузия, от сраствания с две думи от failed back surgery syndrome. Тоест дали една операция няма да ми навлече повече проблеми от колкото ще разреши.
7. Редица изследвания сочат, че при персиситираща болкова симптоматика и неповлияване от консервативно лечение за определен период (у различните автори от три до шест месеца) е добре да се извърши хирургична декомпресия без много бавене, защото шансът за трайни увреждания нараства при забавена хирургична намеса. Подкрепяте ли това становище или да продължавам с консрвативно лечение. Притеснен съм, защото в България се гледа с религиозен ужас на операцията от ДХ. С оглед това че оплакванията не са ми от непоносима болка, дали една операция би могла да ги влоши?

Благодаря предварително за отговорите. Иска ми се да си върна живота какъвто беше - без болка, да си върна работата, за да се издържам, а не да лежа по цял ден в леглото и да ме е страх да седя повече от час!

[Bulgaricus]

Добър вечер,

искам да кажа първо, че не си спомням някога да съм чел по-точно описание на български език на някое недицинско състояние. Няма да питам от къде сте събрал компетентността. Ще ползвам Тerminologia anatomica, виждам, че ще ме разберете.
По същество:
1. Сам описвате болката като „радикулярна”, т.е. „идваща от нервните коренчета”, което означава, че тя е в следствие на механично въздействие върху коренчетата по дефиниция, ако приемем, че имате право, рабира се. Връзката между Оs sacrum и L5 на Pars lumbalis е често проблемна, защото тя е връзка между подвижна и слабо подвижна (почти срастнала се) част от Columna vertebralis. Ако изследванията Ви в действителност говорят само за сетивно увреждане и за липсващо моторно такова и ако на тях може да им се вярва, първо трябва за дефиницията да кажем, че говорим за увреждане на дорзалната (Radix dorsalis posterior) част на спиналния ганглион. Клинично виждам противоречие, поради описаните симптоми за моторни ограничения във възможността за движение, които (поне клинично) говорят и за вентрално породена симптоматика с най-голяма вероятност, идваща от S1, което обаче вече Ви е известно.
Plexus sacralis има много нерви и надали ще е възможно да се установи в кой точно е увреждането с пълна точност. При увреждане на глутеалната инервация има промяна в походката с падане на таза от едната страна, например, но това при Вас не е налице.
Ако симпоматиката прогресира, то отговорът е „да”, при положение, че няма движение в самата дискова херния.

2. Няма хронична венозна тромбоза, защото тромбозата води до неоттичане на венозната кръв и ако е налице остават трайни и животозастрашаващи следи, които не можете да пренебрегнете. Освен това Вие имате оплаквания от много бълго време, при тромбозата трябва да се действа за часове. По-вероятна ми се струва нервната причина, ако приемате хепарин.

3. Хернията няма да премине от само себе си, няма как това да стане. Състоянието може да се стабилизира и да стане асимптоматично. За акутните оплаквания е важно на компресираното и контузно място на тези коренчета да премине възпалението, породено от контузията/компресията.

4. Ако е успешна, да, но дали ще е успешна, не мога да кажа. Освен това има и редица нервни симптоми, които са в следствие на вече случилите се увреждания, при които след облекчаване пак има болка. Това, което искам да кажа е, че няма гаранция, но е вероятно да помогне, да.
5. Известно време, да. Другото зависи от хирурга.

6. Рискът е двуцифрен в проценти. Имате основание за притеснение, да, но общо няма как да се каже.

7. Мога да кажа, че по западен стандарт не трябва да се чака много, както сте прочели, защото нервните щети не са обратими. От друга страна, ако няма качествен оператьор няма и смисъл от операция.

Ако това ще Ви успокои, хора катастрофират, имат по 30 фрактури и все някога повечето се оправят и нямат такива сериозни оплаквания, при Вас не става дума за най-тежката възможна патология.

Поздрави,

[toxygen]

Привет отново. Благодаря Ви за изключително пространния отговор. При мен нещата се застопориха в описамото положение и най-вероятно ще се доверя на оперативно лечение, съзнавайки предимствата и рисковте му. С оглед на това, и след многобройни проучвания и изследвания, съм се спрял на операция в Германия по метосда MAPN - Mikroskopisch assistierte perkutane Nukleotomie. Доста подробно изследване на метода и сравняване на клиничните резултати със стандартната дискектомия е налице тук - http://www.greinerperth.de/PDF/habil.pdf

Не съм го избирал сам, разбира се, а добри хора лекари ме насочиха към него.

Този месец ще провда подробна консултация с оператора и може би ще скоча в дълбокото На прима виста се надявам този метод, благодарение на по-малкия отвор и засягане на мускулатурата, да доведе до по-нисък риск от постоперативна епидурална фиброза. Дано имам късмет

П.п. В България никой не е чувал за подобно нещо. Далеч съм от заблудата, че вси,ко, което хвърчи се яде, но резултатите от проучването в линка по-горе ме обнадеждават.

Ето и още един линк на английски език

http://www.greinerperth.de/PDF/36-Greiner-Perth.pdf

Какво смятате Вие? Поздрави и бъдете здрав!

[Bulgaricus]

Здравейте!

Видях статиите.

Понеже става дума за сравнително нов метод не може да Ви се отговори еднозначно, дали е по-добър или не е по-добър. Едната статия е докторска работа.

Пишете отново след терапията, за да видим какво е станало с Вас.

Поздрави,